Акад. Ангел Балевски

Живот в дати

1910 г.

Роден на 15 април в град Троян
1929 г.

Завършва Трета образцова мъжка гимназия в София
1934 г.

Завършва машинно инженерство в Бърно
1945 г.

Извънреден професор в Държавната политехника
1945-1953 г.

Ръководител на катедрата по механична технология при Държавната политехника в София
1947 г.

Редовен професор
1947-1952 г.

Заместник ректор на Държавната политехника
1951 г.

Избран за член-кореспондент на БАН
От 1953 г.

Ръководител на Катедрата по металознание и технология на металите
1960-1961 г.

Заместник председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес
1966-1968 г.

Ректор на ВМЕИ, София
1967 г.

Действителен член (академик) на БАН, основател и директор на Института по металознание и технология на металите към БАН
1968-1988 г.

Председател на БАН
1970 г.

Почетен член на Унгарската академия на науките
1971 г.

Чуждестранен член на Академията на науките на СССР, на Полската академия на науките
1971-1989 г.

Член на Държавния съвет на НРБ
1973 г.

Чуждестранен член на Чехословашката академия на науките, почетен доктор на политехниката в гр. Илменау – ГДР
1974 г.

Чуждестранен член на Академията на науките на ГДР и на Монголската академия на науките
1977 г.

Чуждестранен член на Атинската академия на науките
1988 г.

Почетен председател на БАН
1997 г.

Умира на 15 септември

За него

Човек с извънредно логична и прецизна конструктивна мисъл, специалист в областта на точните науки, акад.Ангел Балевски показва особено големи интереси и познания и в областта на обществените науки, на литературата и изкуството. Тази богата душевност, това щастливо съчетание на рационалното и духовното не само че не предизвикват раздвояване, но усилват възможностите за дейността му като голям учен в областта на техническите науки.

Ангел Балевски отдава огромно значение на етичната страна в дейността на учения, в чиито ръце са концентрирани огромни възможности, които, ако не се използват правилно, могат да причинят големи щети. Той отбелязва: „Всяко човешко деяние подлежи на оценка от гледище на нравствеността. Когато обаче дейността на един човек или на група хора има важни, а понякога съдбоносни за обществото последствия, оценката трябва да бъде много строга. Може да има контрол над действията на отделния човек от страна на обществото – контрол на законите, които важат за всички и защитават всички. В този смисъл контрол над творческата човешка мисъл няма и не може да има, и не бива да има. Тук съществува само контролът на общоприетите етични принципи и на собствената съвест.

Част от трудовете на акад. Балевски разглеждат проблеми от областта на изпитването и изучаването свойствата на металите и металните сплави. Друга група негови трудове обхващат влиянието на механични вибрации върху процесите на стареене на металите, трета група изследват структурните изменения в металите при термични въздействия и т.н. Забележително негово откритие, направено заедно с проф. Иван Димов, е методът на леене с противоналягане, който е патентован и във всички развити индустриални страни.

Според твърденията на специалистите акад. Балевски за първи път изяснява въпроси, които дълго време не са били ясни или по които са съществували спорни схващания и хипотези, като например експерименталното потвърждение на хипотезата на Моор за максималните тангенциални напрежения, експерименталното изследване на скокообразната деформация на металите при натоварване на огъване, на усукване или на комбинация на двете, доказаната възможност за отстраняване на вътрешните напрежения в отлети тела чрез вибриране, установяване на критерии за устойчивост на чугуните срещу термичен удар и други.

Другите за него

Балевски разбира науката като неуморно труженичество, като постоянен стремеж да се проучват тайните и законите на природата и обществото, на човешкото поведение. Всякога се е вмислял в тия големи проблеми и с малка доза философска настройка. И тов е било вече източник и за едно по-високо научно вдъхновение. Случвало ми се е да бъдем заедно сред природата и да общуваме с нея. Разговаряли сме с часове за тайните на микро- и макрокосмоса, за човека, който със своето съвършенство отразява и въплъщава в себе си всичко най-висше, до което е достигнала природата. И при тия разговори и съзерцания Балевски е търсил моралните стойности, спомняйки си било велики писатели, било велики мислители и учени.

ПАНТАЛЕЙ ЗАРЕВ
„Живот, отдаден на науката”, доклад по случай 70-годишнината му

Значително място в дейността на акад. Балевски заема всичко онова, което той върши като организатор и ръководител на науката. Той има вече немалко свои произведения, по-големи или по-малки трудове, някои от които писани, други изнесени устно, импровизирано и записани на стенограма, в които проникновено, със заангажирана страстност тълкува въпросите за организацията и за задачите на нашата наука, за ролята на Българската академия на науките, за общонационалния ни живот, за характера на научно-техническата революция.

ПАНТАЛЕЙ ЗАРЕВ
„Живот, отдаден на науката”

Името на акад. Балевски се нарежда между имената на онези учени у нас, които поставиха основите и участвуваха активно в изграждането на съвременната българска техническа наука и образование, които начертаха насоките за създаването и развитието на нашата машиностроителна промишленост.

Личността на акад. А. Балевски се очертава ярко на фона на нашата общественост с големите достойнства на ерудирания преподавател, учен и организатор на българската наука, на неуморния обществен деец и пламенен родолюбец, на човека със силно изострено съзнание за дълг, морал, етика и гражданска доблест.

Чл.-кор. ЛЮБОМИР КАЛЕВ

От него

Изобретения

1961 г.

Метод за леене под налягане.
1967 г.

Уредба за леене на метали и други материали под налягане, по-специално под газово налягане при действието на газово противоналягане.
1969 г.

Метод за получаване на отливки от лекоизпаряващи се или дисоцииращи материали и съоръжение за осъществяването му.
1969 г.

Метод за получаване на отливки от сплави на метали с газове и съоръжение за осъществяването му.
1969 г.

Съоръжение за получаване на отливки от сплави на метали с газове.
1971 г.

Машина за леене с противоналягане.
1972 г.

Метод и устройство за непрекъснато леене на метали.
1973 г.

Метод и съоръжение за производство на изделия от термопласти с плътна кора и пореста сърцевина.
1974 г.

Цинкова сплав.
1974 г.

Методи за управление скоростта на запълване на леярската форма и устройство за осъществяването му.
1976 г.

Метод за получаване на отливки от модифицирани или легирани стопилки и съоръжение за осъществяването му.
1976 г.

Машина за леене на материали с продължително време на втвърдяване, по-специално на конструкционни пенопласти.
1977 г.

Машина за леене под ниско налягане или с противоналягане.
1977 г.

Метод за получаване на медни аноди.
1977 г.

Топилна пещ.
1977 г.

Деформируема цинкова сплав.

Изобретенията са направени през периода 1961 – 1977 г. в съавторство с: Ростислав Каишев, Аспарух Антонов, Иван Димов и Драган Ненов, Любомир Калев и Арсо Леков, Емил Момчилов, Стефан Семерджиев, Василка Димова, Стоян Задгорски. Издадени патенти в: Австрия, Белгия, Великобритания, ГДР, САЩ, ФРГ, Швеция, Дания, Индия, Италия, Канада, Норвегия, СССР, Франция, Швейцария, Аржентина, Гърция, Испания, Люксембург, Япония. Според твърденията на специалистите акад. Балевски за пръв път изяснява въпроси, които дълго време не са били ясни или по които са съществували спорни схващания и хипотези, като например експерименталното потвърждение на хипотезата на Моор за максималните тангенциални напрежения, експерименталното изследване на скокообразната деформация на металите при натоварване на огъване, на усукване или на комбинация на двете, доказаната възможност заотстраняване на вътрешните напрежения в отлети тела чрез вибриране, установяване на критерии за устойчивост на чугуните срещу термичен удар и др.

Публикувани научни трудове

• Инструментални машини, 1948; 1950.
• Общ курс по механична технология, 1949; 1951.
• Добиване на чугун във въртяща се барабанна пещ, загрявана с въглищен прах, 1952.
• Висококачествени нелегирани чугуни, (съавт. Л. Калев), 1954.
• Някои наблюдения върху скокообразната деформация на металите (на нем. език), 1957.
• Върху един метод за измерване на затихванията на трептенията на металите (на нем. език, съавт. И. Недялков), 1958.
• Бързо отстраняване на вътрешните напрежения на отливки чрез вибриране (на нем. език, съавт. В. Драганова, Р. Николов), 1959.
• Влияние на вибрациите върху стареенето на алуминиеви сплави (на нем. език, съавт. Р. Николов, В. Драганов, Д. Бучков), 1960.
• Относно поведението на сферографитния чугун като материал за пресформи за отливане на алуминиеви сплави (съавт. Ив. Димов), 1960.
• Нов начин за леене под налягане (на фр. Език, съавт. И. Николов), 1966.
• Методът за леене под налягане и леярските и кристализационни процеси (на нем. език, съавт. Ив. Димов), 1966.
• Някои възможности на метода за леене под противоналягане (на рус. Език, съавт. Ив. Димов), 1967.
• Проблеми на науката и образованието. Доклади, 1974.
• Обработка на метали и неметални материали с помощта на противоналягане (на рус. Език), 1975.
• Наука, човек, общество, 1985.