Основна експозиция

troyan-museum-charshia

Основната експозиция се състои от десет зали.

В първа зала е експониран макет на троянската занаятчийска чаршия, който представя облика на града от периода преди Освобождението.

Във втора зала хронологически е проследено историческото развитие на керамиката – от керамичния неолит през енеолита, бронзовата и желязната епоха, Средновековието, до края на XVIII в. Акцент е автентичната грънчарска работилница от края на XIX в.

troyan-museum-rabotilnitsa

В трета зала са показани видовете декоративни техники, използвани от троянските майстори грънчари.

В четвърта зала е проследено зараждането и развитието на троянската шарка и оформянето на Троянската школа по керамика. Специално място е отделено на рисуваната с цветна ангоба керамика, повлияна от стенописите на Захарий Зограф в Троянския манастир от периода 1847-1848 г., както и на началните стъпки на троянското грънчарско училище и произвежданата от неговите възпитаници калъпена керамика. Един от най-интересните експонати тук е обредната сватбарска стомна от махала Габърска от 1861 г. с надупчена шийка, украсена с пластичен християнски кръст, с въртяща розета – знакът на слънцето и живота.

От горянската брадва кривица, свредела и изнималото, през водния и крачноремъчковия струг, до църковната дърворезба – в пета зала е проследено развитието на дървообработващите занаяти. Експонираният крачен ремъчков струг от ХІХ в., на който е работил прочутият от двете страни на планината майстор Цанко Пенчев, показва технологичните процеси при изработването на дървените бъклици. Допълнителна информация дават инструментите, използвани в занаятите бъднарство, бъкларство и пирография.

troyan-museum-baklichatska-rabotilnica
troyan-museum-rezba

В шеста зала са разположени резбата и иконописта. Тук могат да се видят копия на царски двери от Троянския манастир и църквата “Св. Никола”. Иконописта е представена чрез домашно изработените икони — единични, диптиси и триптиси, както и от творчеството на професионалния иконописец Пенчо х. Найденов (1815-1886 г.).

В залата на металообработващите занаяти, седма подред, са представени ковачеството, медникарството, златарството и оръжейничеството. Ковашките произведения са предимно предмети за бита и селското стопанство. Още преди Освобождението Троянско става един от водещите медникарски центрове. Майсторите медникари имат свое еснафско сдружение от 1850 г. Златарството е представено с възстановка на ателие от началото на XX в. и накити — пафти, колани, обеци, пръстени, гривни – в техниките леене, коване, филигран с гранулация, апликиране на цветни камъни и седефени плочки с растителни, зооморфни и антропоморфни мотиви.
Тук са показани и археологически находки от Троянско – монети и накити от времето, когато траките са населявали тези земи до късното Средновековие. Акцент е медальонът камея, изработен от син лазурит със златен обков, изобразяващ богинята Изида.

В осма зала се намира възстановката на балканджийско възрожденско жилище с двете основни стаи – къщито и собата. Подредбата показва мястото и функцията на съдовете в домакинството, водника, печката джамал, одъра, люлката, миндерлъците.

troyan-museum-kashti

Девета зала е посветена на традиционните тъкани и облекла, характерни за Троянско. Произведения на традиционното тъкачество са предназначени за облекло и уредба на жилището. Това са шарените черги, троянските “вързани” китеници, килимените черги “на ножове”.
Дребноформатните тъкани — обредни трапезници, ленени и памучни кърпи с пъстри прешарвания, копринените с ажури, черковните месали с техния багрен ритъм, са неизбродно пъстро море, създавано векове със стан и ръка.
Облеклото на местното население е занаятчийска направа. Представени са занаятите, свързани с неговата изработка – абаджийство, кафтанджийство и кожухаро-каплакчийство.
Мутафчийството е текстилен занаят с активен живот през целия ХІХ в., със своя еснафска организация и пазари в Цариград, Босна и Херцеговина. Произвеждат се въжа, чували, дисаги, торби, покривала за добитък (чулове) от козина на вертикален тъкачен стан.
Акцент в тази зала е станът за колани. Женският колан (зуница) се тъче с техника, наречена „на кори”, и е характерен за цяла Северна България и Стара планина.

Последната, десета зала е посветена на дарителите на музея – майстори и художници. Представени са съвременни керамици – Йова Раевска, Николай Йовков, Енчо Ганковски, Веселин Стоянов, майстора бижутер Тодор Босев, пирографката Ценка Борисова и стругаря Минко Банковски. Тук е колекцията „Весели троянци” на карикатуриста Милко Диков, който е родом от Троян.

troyan-museum-krater

В експозицията са оформени няколко атрактивни зони – това са въртящите витрини с експонати акценти, скринчетата с надпис „Моля пипайте” и кутиите „Нещо любопитно”.

troyan-museum-zakon