Иван Шошков

Живот в дати

1910 г.

Роден на 26 ноември в Троян.
1933-1941 г.

Следва в Художествената академия, София.
Завършва с отличие живопис в класа на проф. Никола Маринов. Прие дипломирането си урежда самостоятелна изложба в Академията.
1938 г.

Участва с две картини като гост в ХІІ Обща художествена изложба на „Дружество на новите художници” в София.
1940-1944 г.

Сътрудничи на различни вестници („Заря”, „Подем”) със статии, посветени на изкуството. Подписва се с псевдонима Ванко Удренски.
В Троян заедно със Стефан Балевски, Иван Пеевски и други сформират театрална трупа. В продължение на две години изнасят представления в Троян и района.
1942 г.

Първа самостоятелна изложба в галерия „Аксаков” в София.
Самостоятелна изложба в Троян.
1943 г.

Втора самостоятелна изложба в галерия „Студентски дом” в София. Открита от Симеон Радев.
Самостоятелна изложба в Троян.
1944 г.

Участва в Първата групова художествена изложба в Троян заедно с художниците Бочо Донев, Петър Хаджиев и евакуираните в града Александър Жендов и Ценко Бояджиев.
1945 г.

Организира Окръжна антифашистка изложба в Плевен.
Трета, последна самостоятелна изложба в София.
През есента постъпва в Александровска болница.
1946 г.

Умира от туберкулоза на 5 февруари в София.
1970 г.

Ретроспективна изложба в София на бул. „Руски” 6 по случай 60 години от рождението му.
2004 г.

Национална художествена галерия, зала „Параклиса” от 14 май до 10 юни – изложба на художника Иван Шошков.

За него

Иван Шошков беше надпреварил себе си и времето си. Той носеше дълбоко в себе си нещо силно индивидуално, един странен начин на виждане, един особено силен усет за колорит, композиция и сюжетност. В неговия колорит и в сюжетите му лежи неговата най-голяма сила. Той избираше близки нему битови сюжети, които описваше с непосредствена простота и дори първичност, на която може да му се завиди. Въпреки силния декоративен елемент в тях, те бяха разбираеми и за селските хора и се налагаха със своята искреност.

Никола Танев, София, февруари, 1958 г.
в. „Троянски глас”, № 47, 02. 12. 1970.

Иван Шошков остави очарователно наследство от български по дух картини, които му отреждат лично място между национално значимите ни художници.

Кирил Кръстев,
в. „Троянски глас”, № 22, 02.06. 1971.

Голям, от първа величина художник…
Не случайно избрах Анри Русо, французина, като тема на моята сказка в Троян. Говорейки ви за него и за неговият живот, аз имам пред вид един наш, един голям, от първа величина художник, отскоро покойник – ваш съгражданин и гордост ваша. И в скоро време, когато се види събрано цялото му творчество и бъде показано, той ще бъде и гордост за нашата страна и пред чуждия свят… Иван Шошков е художник от същата величина, живял при почти същите трагични условия, ако не и по-лоши, непризнат не, но неразбран в родния си град и не с по-големи успехи до първата му изложба в София преди три години, когато обърна внимание на известни художествени среди.
Иван Шошков умира млад, сам в една софийска болница, в мизерия, но неговото изкуство само няколко години след смъртта му ще заеме едно от най-първите места в българската живопис.

Никола Танев,
в. „Троянски глас”, № 52, 24. 12. 1969.

Неговата творческа работа е иманярство. Цял живот той търси омайното биле, ключа на деветте врати, за да се опие от съкровището, от рудника за жизнената изява. Той е един художник на народния бит… Той обича простите, груби, но честни жители на низините и полето, той люби балканците и каменарите, успял е да изхвърли от душата си салонната гордост на „призвания от Бога”, да остави в градската квартира дипломата си и, навлякъл груба синя дреха, той е с тях – на нивата, в гората, по пазари, на тлъки, на раздумка край селския кладенец, по сватби и погребения – навсякъде и в делник, и в празник, в радост и в скръб, въплътен в тях, техен равен. Така художникът Иван Шошков намерил ключа на деветте врати – народния бит и ни го пресъздава в поетични образи правдиво, дълбоко реално. Един художник със самокритичност и чувство за мярка.

Сашо Настев
в. „Заря”, 21.ІV.1943.

От него

Картини от Иван Шошков

: Майката на Иван Шошков

: Иван Шошков

: Иван Шошков

: Почивка

: KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

: Селска мадона

: Каменар

: Празник

: Сватба

: Из Троян

: Лодкар

: Почивка

: Пейзаж от Троян

: Пейзаж

: Селски пейзаж

Публикации от Иван Шошков

ХУДОЖНИКЪТ МЕЖДУ НАРОДА

Стара истина е, че писатели, поети и философи подкърмят своите мисли с народни изкази и мъдрости. Често пъти от устата на простите хорица се чуват изрази като от големи мъдреци.

В махала Белиш, Троянско, рисувах пейзаж с жена, която цепи дърва. Разговарях отвреме-навреме със селянката. Тя ми казваше: „Майка, аз не разбирам от картини… Само иконите на манастира съм гледала…” Вдигна брадвата и с всичките си сили удари в цепеното дърво. После добави: „Картината трябва да грее като жълтица…” Трепнах. Думите на селянката като острие на брадва се врязаха в паметта ми. От живота е извлякла тя чувството за това „греене като жълтица”! Тя ми каза още, че за нея „добър е само човек, който се труди”.

Картините на Майстора не греят ли като жълтица? Майсторът е разбрал най-добре дейното състояние на „греенето”. Той го е разбрал от яркото слънце, под което е наблюдавал първобагрените, греещи селянка от Кюстендилско. Под лъчепада на слънцето плодната земя, житата, овощията, копачките, орачите, жътварките и косачите, вършитбата и беритбата на царевица – и всички хора, свързани с тоя труд, и всичко, свързано с живота, обгърнато от любящия поглед на художника, ще добие дейност в неговата творба и ще изрази стремежите и радостите на народа. Младежките кооперативни групи, селските вечеринки и забави, читалищното дело и всички нови културни прояви са благодатен материал.

ИВАН ШОШКОВ
в. „Заря”

ЗА ЖИВОПИСТА – И ЗА ИЗЛОЖБАТА НА БОЧО ДОНЕВ

…Съществуват главно три типа художници – първи тип, които стоят пред сюжета и робски се мъчат (друго не могат – освен да се мъчат) да го изпишат. Техните „постижения” може да ги постигне всеки гражданин, без да има дарба, при едно систематично усърдие и желание за това. Това са маниаци, които не си дават сметка, че фотографическият апарат отдавна ги е конкурирал.

…Към втория тип спадат тези, които свободно, творчески възприемат природата. Тук историята познава гениални творци и значителни школи, като класицизъм, романтизъм, импресионизъм, новореализъм и пр. Те използват най-здравите елементи от сюжета.

Третият тип са тези, които независимо от природата, създават отличително личен свят – крайно синтетичен. Към тях спадат художници като Ботичели, Тинторето, Микеланджело, цялата живопис и скулптура на източните народи, а отчасти – Рубенс, Рембранд, Дюрер, Гоя, Домие и др.

Нашият съгражданин Бочо Донев, в тази си изложба изявява отношение на далеч надскочил първия тип майстори. Той не се мъчи робски над сюжета, защото го владее и свободно го използва, композирайки най-важните и характерни елементи, в тяхната обща, реална цялост. За сюжети са му послужвали отличителни за стопанството в троянско кътчета.

… Техническата работа на Донев е на съвременно култивиращ се живописец. Той поставя боята пластично, като формите на предметите са подчертавани с опростена графична линия. Багрите отмерени в хармонична звучност, не крещят и не са сурови. Линиите, точките и чертиците в хармония с багрената и тонова звучност определят съвременната пластичност и стилност – а от пластичността, съчетана с търсената идея се съди за художественото качество на картината.

… Живописецът с тази си изложба бележи значителен напредък в собственото си развитие. Показана в София, изложбата ще мине между хубавите. За Троян тя е рядко културно тържество.

Ванко Удренски (Иван ШОШКОВ)
в. „Подем” (Троян),
№ 37, 20 окт. 1941.