34-ти Троянски полк

34–ти пехотен Троянски полк е формиран в хода на реформите в българската армията в края на XIX и началото на XX век. С указ № 2 от 1 януари 1899 г. се „въвежда бригадната организация в пехотната дивизия”.
В тази връзка с Указ № 9 от същата дата се дава разпореждане да се формират 12 резервни полка. В Ловеч е разположен новосформираният 10-ти резервен полк, който е от Втора бригада на 5-та пехотна Дунавска дивизия. След четири години на 30 декември 1903 г. от княжеската канцелария последователно излизат два указа. С първия под № 83 се разпорежда да се осъществи допълнителна реорганизация на мирновременната армия. С втория под № 84 се издава конкретна заповед „за приравняване на резервните полкове към типа на действащите пехотни полкове”.
Първата заповед, отнасяща се за 34-ти полк, е с дата 1 януари 1904 г. Макар и условно, тя може да се смята за рождена на троянския полк. От резервен се трансформира в действащ и получава новото си име – 34-ти пехотен Троянски полк.
Войнишкият състав на полка се попълва от подлежащи на военна служба младежи от Ловешка и Троянска околия – според тогава действащия закон, попълването на войската се осъществява на териториален принцип.

Балканската война

С Манифеста от 5/18.10.1912 г. и крилатия лозунг за „Освобождението на брата роб!” се слага началото на войната между България и Турция, известна под имената Балканска, Първа Балканска или Турска война. Шифрованата телеграма за обявяването на войната пристига в Ловеч още същи ден. По това време 34- ти полк влиза в състава на Втора бригада на Девета пехотна Плевенска дивизия с командир генерал-майор Радой Сираков. Тя е част от Втора армия с командир генерал-лейтенант Никола Иванов.
Съобразно разработките в оперативния план на Генералния щаб Плевенската дивизия е дислоцирана до турската граница – между реките Тунджа и Марица. Троянският полк е разгънат в района на село Софулар. На 21 октомври 1912 г. Втора армия завършва обходните си действия около града – крепост Одрин. Тридесет и четвърти полк вече е в района на село Ахъркьой. В противодействие на българската армия комендантът на Одрин Шукри паша подготвя контраатака, осъществена на 16 октомври 1912 г. от сборната дивизия на Хасамедин паша. Настъпващите турци достигат на 500 крачки от предната българска линия, но са отбити. В тази битка 34- ти Троянски полк губи 9 човека, а 115 са ранените.
При Одрин Плевенската дивизия остава до 22 октомври 1912 г., след като Втора дивизионна бригада, в състава на която е и 34- ти полк, се отправя през Лозенград за Бунар Хисар, където минава под командването на Трета армия. Целта е Чаталджа, по отношение на която бригадата е втори ешелон. Във военната история това съсредоточаване на българската войска е известно под името „Марш маньовъра към Чаталджа”. Този марш завършва на 30 октомври 1912 г. при непрекъснати дъждове, без обози и с 25-километрови дневни преходи. На 28 октомври се появява и азиатска холера. Няколко дни по-късно умират и първите жертви от 34- ти полк. Атаката при Чаталджа започва на 4 ноември 1912 г., а на другия ден е прекратена от командира на съединената армия генерал-лейтенант Радко Димитриев. Троянският полк дава стотици ранени, убити и безследно изчезнали офицери, подофицери и редници.
След провала на Лондонското примирие от 22 ноември 1912 г. войната продължава. На 13 март 1913 г. Втора армия със щурм завладява Одрин. Сключено е ново примирие, което завършва с Лондонския мир от 17 май 1913 г.
Девета Плевенска дивизия е изтеглена от Чаталджа и изпратена на западната българска граница, в района на Фердинанд (Монтана), където влиза в състава на новосформиращата се Първа армия. На 23 май 1913 г. с руски кораби 34- ти полк се отправя за Варна, откъдето с влак на 26 юни 1913 г. е превозен до Бойчиновци. В полковете на 9-та дивизия избухват бунтове срещу войната.

Междусъюзническата война

През Междусъюзническата война бойните действия със Сърбия са кратки. На 22 юни 1913 г. Девета дивизия започва настъпление. Троянският полк води сражения на връх Дрянова глава. Три дни по-късно Първа армия се връща в старите граници на страната, а 34-ти полк поема охраната на проходите Свети Никола и Чипровския. На 16 юли 1913 г. румънските войски нахлуват в България и през Оряхово настъпват към Фердинанд. В същия момент избухва нов бунт, който започва от 4-ти Плевенски полк и се прехвърля в 34-ти Троянски, а по–сетне и в 33-ти Свищовски. Бунтовниците се отправят към румънските части, на които се предават. Обезоръжени, те са пуснати. От остатъците на разбунтувалите се полкове е сформирана Сборна бригада, начело с командира на 34-ти полк. Рашо Георгиев. След войната Русенският военнополеви съд наказва виновниците – инициатори и подбудители. През 1915 г. всички осъдени са амнистирани.


На 16 юли 1913 г. Сборната бригада е отправена за София, а Троянският полк е изпратен в Мехомия (Разлог), където влиза в състава на Западнородопския отряд, сформиран от части на Единадесета пехотна дивизия с командир генерал-майор Васил Делов. Тук полкът влиза в сражения с гърците, които с променлив успех се водят до края на юли 1913 г. Сключено е примирие, последвано от Букурещкия мирен договор. На 23 юли 1913 г. Плевенската дивизия е демобилизирана и 34-ти пехотен Троянски полк се връща в Ловеч.

Първата световна война

След обявяването на обща мобилизация на 10 септември 1915 г. от правителството на д-р Васил Радославов, предшестваща включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили, в 34-ти пехотен Троянски полк са зачислени: 55 офицери, 4 военни чиновници, 5308 подофицери и войници, 4 картечници и 437 коня. Те са разпределени в четири дружини по четири роти във всяка – всичко 16, заедно с картечна рота и съответните служби и команди.
От началото до края на войната командир на 34-ти полк е подполковник Пано Маринов от Ловеч. Полкът е в състава на Девета пехотна Плевенска дивизия, влизаща в състава на Първа армия.
През месеците октомври-ноември 1915 г. 34-ти пехотен Троянски полк взема активно участие в операциите по разгрома и преследването на сръбската армия: в т.нар. Погранично сражение – 1-10 октомври; в настъплението към долината на река Морава – 15-30 октомври (на 24 октомври полкът влиза в Ниш, който е изоставен от сърбите); в Косовската операция (т.нар. Подвижен период) – 1-16 октомври, ключови моменти в операцията са овладяването на градовете Прищина и Призрен.
По същото време Втора армия осуетява опита на настъпващата от Солун съглашенска армия, командвана от генерал Сарай, да подпомогне разгромените сърби. След сраженията при Криволак и завоя на река Черна съглашенците се връщат обратно. Преследвайки ги в края на ноември, Втора армия достига гръцката граница. Ръководейки се от политически съображения, германското командване нарежда преследването на противника да се прекрати. Армията ни започва подготовка за тежка, продължителна и изтощителна позиционна война. Така се поставя началото на изграждането на позицията, известна в историята под името Южен фронт.
През втората половина на април 1916 г. съсредоточената в района на Прилеп и Кавадарци Девета Плевенска дивизия се предислоцира на Южния фронт в най-трудния участък – Дойранския. Тук от 22.04.1917 г. действията на 34-ти пехотен Троянски полк са част от събитията, назовани „Дойранската епопея”. В паметните битки на предната Дойранска позиция на 24-25 април и 8-9 май 1917 г. с части от 22-ра и 26-та английска дивизия под командването на генерал лорд Милн войните от полка записват светли страници във военната ни история. С цената на саможертвата твърдо и категорично осуетяват опитите на многократно превъзхождащия ги противник да преодолее позицията и да навлезе в отечествените предели.

След тези кървави събития полкът е изпратен на почивка в тила, а по-късно е изтеглен в дивизионния резерв. От началото на април 1918 г. троянци отново заемат своя участък от Дойранската позиция. Водят ново сражение с части на 65-та бригада от 22-ра английска дивизия и пак са изпратени в тила за резерв.
Сериозен обрат във войната настъпва през средата на месец септември 1918 г. От 16 до 20 септември Плевенската дивизия е подложена на непрекъснати атаки, придружени от артилерийски огън, ръководен от самолети. На 17 септември противникът използва и газови снаряди. С цената на 10 000 английски жертви предната Дойранска позиция е превзета, но главната остава в ръцете на дивизията. На 20 септември 1918 г. е пробивът при Добро поле. Първа армия получава заповед за отстъпление. Дойранската позиция е напусната. В последното сражение 34-ти полк губи 14 офицери, 6 фелдфебели, 119 подофицери и 499 ефрейтори и редници. През Беласица, Огражден и Гарван планина Плевенската дивизия стига до град Пехчево, където дочаква Солунското примирие от 30 септември 1918 г. При завръщането си в страната оръжията са оставени на склад в Самоков. През Пловдив и Левски 34-ти полк стига до Ловеч. На 16 октомври 1918 г. запасните са демобилизирани.

След Ньойския договор от 1919 г. повечето от мирновременните полкове са разформировани. Подобна съдба постига през месец юли и 34-ти пехотен Троянски полк.

Историята продължава…

През 1922 г. в ловешките казарми е преместена Търновската 5-та пехотна допълняюща част със задачата да подготвя доброволци за гранична служба. В Ловеч частта е до 1928 г., когато започва възстановяването на разформированите части и военната служба от доброволческа отново става задължителна.
За времето 1935–1938 г. старите Ловешки казарми са разрушени и на мястото им са изградени нови. В тях е настанен възстановеният 34-ти полк – съгласно царска заповед 25/05.06.1937 г. Втора дружина от 33-ти пехотен Свищовски полк в Ловеч се преименува в 34-та пехотна Троянска дружина, която по-късно се разгръща в полк с две дружини. 34-та пеша дружина става 34-ти полк с поверителна заповед 137/20.04.1938 г.
През 1944 г. полкът е мобилизиран и дислоциран в района на с. Дервиш могила, Свиленградско. От 1942 г. до месец март 1943 г. е на гарнизон в Ниш, където влиза в състава на Първи български окупационен корпус. През 1944 г. Първа и Трета дружина са в Плевен, а щабът на Втора дружина в Ловеч заедно с Девета ловна дружина, командвана от подполковник Никола Атанасов. Части от 34-ти полк участват в акции срещу партизаните от Севлиевска, Ловешка и Троянска околия, както и в Балванската битка. За тази си дейност командирът на полка Георги Занков е осъден от Плевенския народен съд на смърт.
След като започва подготовката за участието на България в Отечествената война, Девета Плевенска дивизия с командир генерал-майор Михаил Захариев е изнесена в района на град Пирот. В състава ѝ влизат 4-ти Плевенски, 25-ти Драгомански и 34-ти Троянски полк.
Дивизията е включена във Втора армия под командването на генерал-лейтенант Кирил Станчев и помощник-командир Боян Българанов. На 15 септември 1944 г. 34-ти полк заема позиция в района на Станичево. В същото време полковник Занков и командирът на втора дружина подполковник Атанасов са арестувани и командир на 34-ти полк става подполковник Христо Златарев. Два дни по-късно полкът води бой с германски части. На 22 септември 1944 г. Трета дружина отказва да се бие и напуска позицията. В района на височините Паешки камък и Бабина глава дивизията отново води бой с немците. За подсилване на 34-ти полк към неговия личен състав са предадени две гвардейски роти от партизани, политзатворници и ремсисти, известни като Ловчанска и Червенобрежка.
На 8 октомври 1944 г. Втора армия започва настъпление. Дясната ѝ групировка е Девета Плевенска дивизия, а противникът е Седма СС дивизия „Принц Ойген”, която сменя Първа планинска противотанкова дивизия. Троянският полк завладява масива Бабина глава и се отправя към Бяла Паланка, вече заета от части на Шеста пехотна Бдинска дивизия. Тъй като единствените пътища за немското отстъпление към Сараево са през Косово поле, българското главно командване, с цел тяхното пресичане, започва настъпление по посока на Ниш – Прокупле – Куршумлия – Прищина. Във военната история операцията е известна под името „Косовската”.
Троянският полк настъпва към Прокупле, където без бой достига на 23 октомври 1944 г. Тъй като Четвърта пехотна Преславска дивизия се бие срещу силен противник, армейското командване я подсилва с 34-ти полк. От първи ноември полкът води ожесточени боеве за завладяване на масива Дражня чука, известен повече като кота 1018. На 5 ноември подполковник Златарев е изтеглен и командването на полка е поверено на полковник Георги Панов. На 20 ноември полкът влиза в Прищина.
На другия ден на войниците са раздадени няколко камиона подаръци, събрани от гражданите на Троян.
Плевенската дивизия преследва противника до Нови пазар, където настъплението се продължава от Югославската народоосвободителна армия. На 27 ноември 1944 г. маршал Толбухин разрешава на Втора армия да се завърне в пределите на страната. С това завършва и първата фаза на войната. На 1 януари 1945 г. полкът се завръща в Ловеч, а на 1 май 1945 г. е демобилизиран.
При осъществяването на новата организация на Българската народна армия през 1946 г. 34-ти пехотен Троянски полк е разформирован и престава да съществува.