През 1933 г. Троянската популярна банка урежда в града „Постоянна занаятчийска изложба”, аранжирана от известния български художник Александър Жендов. Тази изложба е предшественик на днешния Музей на народните художествени занаяти. Уредена е по най-модерен за времето си начин. Издаден е и „Каталог на троянските занаяти” на високо художествено ниво, който можем да приемем като първото рекламно издание на Музея.
За дом на новия музей е определена най-представителната сграда на града – старото училище. Това е първата следосвобожденска обществена сграда, построена през 1881 г. от уста Генчо Кънев. След като през 1896 г. сградата претърпява пожар и е възстановена, в нея се настаняват Общинското управление, Мировото съдилище и Телеграфо-пощенските служби. През 1919 г., 1932 г. и 1934 г. е седалище на трите троянски комуни, а след 9 септември 1944 г. в нея се помещава Общинският съвет.
Започва период на основен ремонт, реставрация и адаптиране на сградата за музей, дело на арх. Тома Богданов.
Автори на концепцията за музейната експозиция са: Ганко Цанов, Петко Съйчевски, Бочо Донев, Петър Хаджиев, Стефан Дачев, Иван Пеевски, Цочо Зюмбюлски, Йовка Кънчева, Андрей Андреев. Автор на художествено-пространственото оформление е художникът Иван Радев.
През 1966 г. е създадена творческата база на музея, известна под името „Ателие на троянските майстори”. Основната задача на тази организация е да съживи и развие троянската занаятчийска школа в икономическо и в естетическо отношение. Броят на майсторите в Ателието непрекъснато се увеличава и през 1988 г. в него работят повече от 120 майстори на различни занаяти, като голяма част от продукцията се реализира в чужбина. Занаятчийските изделия участват в изложби в страната и в чужбина.
По-късно настъпилите промени в икономическото развитие на страната налагат Ателието да се преобразува в общинска фирма “Троянски майстор”, която съществува дo 1998 г.
Директори
1962–1980 г.
Петко Съйчевски
1980–1987 г.
Дочо Лазаров
1987–2002 г.
Тотю Тотевски
от 2002 г.
Елеонора Авджиева