Состра

troyan-museum-sostra-5

Состра е добре запазен крайпътен комплекс, разположен на един от най-важните военни пътища в римските провинции на Балканския полуостров – пътя \”Ескус – Филипополис\”. Тя е шестата пътна станция, разположена по протежението на античния път, който, преминавайки през планината Хемус, свързва провинция Долна Мизия с Тракия. По трасето му са изградени пътни станции, селища, укрепления и наблюдателници. В тях са разполагани военни части, имащи охранителна функция. Станцията отстои на 13 мили южно от Мелта (Melta – вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад Радицес (Ad Radices – м. Попина лъка – източно от с. Бели Осъм, Троянско).

Состра се намира в долината на р. Осъм, край село Ломец, на 12 км северно от Троян и на 28 км южно от Ловеч. Развива се на площ от 4 кв. км в периода II–V век като укрепен лагер (крепост), цивилни селища, сгради, некрополи.

Крепостта е базов лагер на помощна пехотна част – кохорта, наброявала от 500 до 1000 войници. Изградена е върху руините на тракийско селище, което в Предримската епоха (І хил. пр. Хр.) е населявано от тракийското племе кробизи.

Името на римската крайпътна станция Состра (Sostra) най-рано е отбелязано върху т. нар. “Певтингерова карта” (Tabula Peutingeriana) от края на IV век, на която са нанесени римските пътища в късната Римска империя.

troyan-museum-sostra

Состра преминава през няколко етапа на развитие.

Първият период е свързан с дейността на ІІ Матиакска кохорта (chohors ІІ Mattiacorum), която изгражда първата крепостна стена в средата на ІІ век. Тя просъществува до средата на ІІІ век, когато е разрушена от готите.

Вторият период започва след готските нашествия от края на ІІІ век по времето на император Галиен (254 г.). Крепостта е възстановена и е изградена по-голяма и стабилна стена. В края на ІV век Состра окончателно е превзета от готите, като строителството продължава през следващите три десетилетия.

Последният период от развитието на кастела започва след овладяване на кризата в империята при император Теодосий І и завършва в края на V век с пълното унищожение на кастела.

Изграждането на крайпътния комплекс се обуславя от географското му разположение, като е следван характерът на релефа. Избран е сравнително равен, същевременно защитен от околните възвишения терен, като за естествен водоизточник се използва река Ладъна (Ломешка река), течаща в непосредствена близост до северната стена на укреплението.

В периферията на римския лагер е изградено селище (vicus), което се развива във времето и прераства в малък град. Археологическите проучвания сочат, че в радиус от 4 км в долината на р. Осъм около кастела са разположени останките на няколко селища от периода ІІІ–ІV век. 

Кастелът Состра е водоснабдяван от два източника. Първият е разположен в м. Студенец, а вторият — в м. Саръгюне. От местата на източниците по посока към крепостта са насочени подземни водопроводни керамични тръби, които използват естествения наклон на терена. За да бъде усвоена подпочвената вода, е изграден каптаж от ломени камъни с хоросанова спойка. От каптажа към крепостта също се насочвал водопровод, изграден от непрекъснато свързани една в друга тръби.

Раннохристиянска базилика „Свети Георги”

Разположена е между селата Ломец и Дълбок дол в местността Гергьова черква. Намира се на левия бряг на р. Осъм, на 1 км южно от римската крепост Состра, върху малко платовидно възвишение.

Тя е еднокорабна с полукръгла абсида, притвор и три допълнително прилепени помещения от северната ѝ страна. Зидовете на разкритата базилика в по-голямата си част са запазени в основи с дебелина 0,85 м. Градени са от ломени камъни, споени с бял хоросан.

Входът в притвора е бил от запад, с ширина 1,65 м. От притвора към наоса се е влизало през вход със стъпало, повдигнато от пода.

Към основния корпус на базиликата са прилепени три помещения от север. Вероятно двете прилепени едно към друго помещения са били баптистерий (стая за кръщаване) и катихумен (преддверие). При археологическите разкопки са открити фрагменти от фасадната украса.

Проучената базилика спада към т.нар. базилики с дървен покрив, едноделен олтар и дълъг наос. Сложната архитектурна украса с изградените допълнително помещения за ритуали предполага храмът да е заемал основно място в края на ІV и V век в религиозния живот на крайпътния комплекс. Базиликата е разрушена по време на хунските нашествия през втората половина на V век. Вероятно е преизползвана през средните векове.

Некрополи

В околностите на крепостта Состра са открити два некропола. Първият е Ломец – Дълбок дол. Той е сравнително малък – в три могили с малка площ, разположени около монументално каменно съоръжение, са открити тринадесет гроба от II–III в.

Непосредствено до западните покрайнини на кастела се намира другият обект – „Тунела”, състоящ се от мавзолей и плосък некропол край него. Това е монументално каменно съоръжение на представителна култова сграда, разположено в двор с площ от около 60 кв. м. Градежът е от добре обработени каменни блокове, свързани с железни скоби. Запазен е само първият ред от надземната част с вход от югоизток. На няколко места са открити остатъци от оригинална подова настилка. В празнина е намерена част от човешки скелет, който е погребан в специално оставена или допълнително вкопана и изградена камера в основите на съоръжението. В околността са открити други пет гроба от ІІІ век.

troyan-museum-sostra-6

Светилище на Тракийския бог конник

През месец август 2012 г. със средства на Националния исторически музей са проведени археологически проучвания в м. Калугерското в землището на с. Лешница, Ловешко с ръководител на разкопките доц. д-р Иван Христов.

Местността Калугерското е разположена на 750 м северно от кастела Состра, на пътя Ескус – Филипополис. Представлява широка равнинна местност, дълга около 2 км и широка от 500 до 800 м, заключена между коритото на р. Осъм и западните склонове на масива Сулашкото.

При теренни проучвания в посочената местност е локализирано голямо антично селище (vicus), попадащо в североизточната периферия на големия крайпътен комплекс Состра. Извършените наблюдения през късната есен на 2007 г. предполагат, че основната група сгради от селището са разположени в дълга редица в близост до реката, както и в южната част на местността, която е била най-продължително огрявана от слънчевите лъчи. Масовият археологически материал, открит на повърхността, датира селището в периода от началото на ІІІ до края на ІV в. При археологически проучвания в местността са открити пещ за битова керамика от началото на ІІІ в., фрагментирана трапезната керамика, материални останки от извършвани ритуали: голямо количество цели и фрагментирани мраморни оброчни плочки на Тракийския конник – Херос, накити, монети, керамични фрагменти от съдове, животински кости. Сигурен критерий, че проучения обект е светилище, се явяват проучените елементи от устройството и обособяването на територията – оградни зидове, централна постройка и култова площадка извън оградния зид. Еднотипните изображения на бога конник върху оброчните плочки дават отговор и на кое божество е посветено светото място.

Пещта е с елипсовидна форма, а вътрешността е облицована с фрагменти от строителна керамика. Стените са леко наклонени навътре, като в единия край е запазена и част от извивката на горната камера.

Praetorium Sostra

Станцията е била важен пункт за почивка на високопоставени лица, включително императорски особи и техните роднини, преминаващи по римския път от Ескус за Филипополис. От крайпътния комплекс са открити и проучени античен мавзолей, некропол, укрепен лагер (кастел), светилище на Тракийския конник, сгради от цивилното селище (викус). Изброените структури от комплекса маркират плътно застроена площ от 6 кв. км в долината на р. Осъм в землището на троянското село Ломец в мах. Ломешки ханчета в близост до водослива на р. Ломешка с р. Осъм.

Помещенията са били отоплявани от различни разновидности на т. нар. хипокаустна система, позволяваща топлият въздух на затопля както подовете на сградите, така и стените. Към тях е бил построен басейн за студена вода (фригидариум), запазен до естествена си височина от 1,20 м. Той разполага със седалки и пейки в ниши (екседри). Разкрита е и сложна система от зидани с тухли канали, по които е преминавала вода, пренасочена от близко разположената река Осъм. На дъното на един от каналите са открити ценни предмети, сред които теракотена глава на бог Пан, костни игли, част от златен накит, множество монети.

Добре запазените постройки са добре датирани с изключително запазена монета на императрица Фаустина Млада, отсечена в град Филипополис. Тя е поставена от неизвестен майстор в бетона на пода на южно на басейна помещение с цел да се датира времето на строеж на комплекса – около 169 г.
В средата на III век готите за първи път опожаряват станцията и свидетелство за това е малка колективна находка от бронзови монети, отсечени от градските управи на няколко града в провинция Долна Мизия и Тракия.

Сред ценните находки заслужава да се спомене и откритата златна монета (солид) на император Хонорий – датирана за самия край на IV век.

Подчертаният лукс на комплекса може да се оприличи днес с богат петзвезден крайпътен мотел.
Римската станция Состра е разположена на 12 км северно от град Троян и на 28 км южно от гр. Ловеч. Построена е в близост до водослива на р. Ладъна (Ломешка река). Притокът на р. Осъм е северна граница на комплекса. Луксозната част на станцията заема почти 1 дка площ и включва 12 помещения с различни функции. Тя е свързана с обслужването на римската държавна поща и високопоставени особи, преминаващи по пътя Ескус – Филипополис. Преториумите са важна част от укрепените легионни лагери в римската република и империя и представляват удобна къща или вила от типа на италийските, в които резидира командващият офицер.

Монетният материал, както и фрагментираната керамика очертават нормалното функциониране на станцията докъм средата на III в.

Постройката е заемала площ приблизително 300 кв. м, като дългата страна е била ориентирана юг-север. В северният край на тази сграда се е намирало помещение, отоплявано с хипокауст, глинени тръби от който са намерени in situ при строителни работи в частни имоти в посочения район. През 2004 г. на това място са открити фрагменти от епиграфски паметник с латински букви. Съдейки по палеографските особености на надписа, можем да допуснем, че паметникът се датира във ІІ век.

На юг сградата е завършвала с допълнителни стопански помещения, основи на които се откриват и до днес при изкопни работи в дворните места на съвременните сгради.

История на археологическите проучвания

В проучванията на античния комплекс в различните години участват като ръководители: ст. н. с. д-р Георги Китов, доц. д-р Сергей Торбатов – НАИМ при БАН, проф. Иван Христов – НИМ, Тотю Тотевски – директор на Музея на занаятите в периода 1987–2002 г., Мария Камишева – РИМ Стара Загора.

  • 1979 г.

    През лятото са извършени първите организирани археологически проучвания в района на Состра под ръководството на Георги Китов, Петър Теодосиев, Павел Павлов и Тотю Тотевски.

  • 1990 г.

    Поставено е началото на целенасочени археологически проучвания на укрепения лагер с ръководител Тотю Тотевски.

  • 2002 г.

    Иманярската интервенция в периода 2000–2001 г. води до разкопаването на голяма площ от вътрешността на кастела и дава повод за организирането на археологическа експедиция през 2002 г.

  • 2003 г.

    Проучване на западната част на Принципията (светилище на знамената, отделни канцеларии на щаба на лагеруващите кохорти) и западната двупроходна порта. Проведени са спасителни археологически разкопки на раннохристиянска базилика в м. Гергюва черква, разположена на 1 км южно от кастела.

  • 2004 г.

    Проучванията продължават в района на Принципията под ръководството на д-р Иван Христов.

  • 2005 г.

    Археологическа кампания е проведена през пролетта и лятото под ръководството на н. с. д-р Иван Христов и Мария Камишева.

  • 2006 г.

    Проучени са южната порта на кастела и фланкиращите кули. Допроучени са Принципиите. Под ръководството на н.с. д-р Иван Христов.

  • 2007 - 2008 г.

    Изградена е инфраструктура и път с паркинг към обекта.

  • 2010 г.

    Разкрита е първата каменна стена на крепостта, чието изграждане е започнало през 147 г. С това откритие експозиционната площ на Состра се увеличава с 1,5 дка. Открити са следи от крепостен ров с широчина 5 м и дълбочина 2 м – доказателство за римските стандарти за военно строителство. Разкопките са под ръководството на д-р Иван Христов.

  • 2011 г.

    Продължават проучванията във вътрешността на крепостта.

  • 2012 г.

    Започва археологическо проучване в местността Калугерското в землището на с. Лешница под ръководството на доц. д-р Иван Христов. Разкрито е светилище на Тракийския бог конник.

  • 2013 г.

    Проучват се Принципиите на Состра с ръководител доц. д-р Сергей Торбатов.

  • 2014 г.

    Дава се начало на експедиция „Состра – етап крайпътна станция – 2014”. Дълго търсените останки на римската крайпътна станция Praetorium Sostra са открити в началото на месец април под ръководството на доц. д-р Иван Христов.

  • 2015 г.

    Експедиция „Крайпътна станция” продължава с цел да се доразкрият жилищни и стопански структури от Преториума, който в периода ІІ-ІІІ век е обхващал около 12 отделни помещения, с ръководител доц. д-р Иван Христов. Проучен е участък, намиращ се пред кастела. Разкритата каменна настилка вероятно е част от голям открит плац пред главната порта или на това място е имало пътни разклонения.

  • 2016 г.

    Във връзка с реализирането на ПУП и идеен проект за изграждане на път, паркинг и посетителски център пред източната крепостна стена на кастела, на два етапа през 2016 г. са проведени археологичеки проучвания с ръководител доц. д-р Иван Христов. Пред главната порта на кастела е разкрита римска милиарна колона с 19-редов надпис в чест на императорите Филип I Араб и неговия син Филип II. Надписът се датира в 244 г., годината на възкачване на престола на Филип Араб. Поводът за издигането на колоната може да е било преминаването на Филип през Балканите на път за Рим през лятото на 244 г. или пък обявяването на Филип Млади за цезар. Съществува голяма вероятност императорът да е посетил кастела Состра до троянското село Ломец. В най-долната част на колоната е отбелязано разстоянието от 1 римска миля.

  • 2017 г.

    Проучванията са в североизточния сектор на Состра – проучени са 3 жилищни структури и пространството около северната порта на кастела под ръководството на проф. Иван Христов.

  • 2018 г.

    Цел на проучването е сграда, разположена до южната порта на укрепения лагер. Сградата е прилепена до външното лице на северния зид на западната фланкираща кула на портата. Интерес предизвиква фрагмент от бронзова военна диплома, открита в повърхностния насип на помещението. Фрагментът, макар и малък по своите размери (3,3/3,8 см), дава интересна информация за заселен ветеран от помощните военни части на Долна Мизия в околностите на кастела Состра – войник от Първа Елиева Атонска кохорта. Датирана е между 153 и 156 г.