Изложба „Елате ни на гости - троянските модерни времена”

Изложбата „Елате ни на гости – троянските модерни времена” се осъществи в партньорство с Националния политехнически музей – София, чрез включване на движими културни ценности от неговата мобилна изложба „Техниката у дома през първата половина на ХХ век”.
В изложбата можеше да се видят грамофон „Одеон”, отоплителна газена лампа от Белгия, самобръсначка „Бисмарк” и тостер „Хага”, маши за коса, ръчна маслобиячка от 1940 г., прахосмукачка “Vampir”, произведена от AEG, самовар, сервизи за чай, ютии и какви ли още не. Чаени лъжички, внос от САЩ, чаша от Виена и шевна машина “HOWER”, 1873 г., използвана от троянски майстор кожухар, също бяха част от експозицията.
Освен техническите улеснения в бита на местните хора, изложбата презентира и новите места за публично общуване. Рекламните обяви от 30-те години на ХХ век разказват, че това са кафене „Ялдъза”, сладкарница „Роза”, сладкарница-кафене „Централ” и бозаджийница „Дебър”, заведението „Кантонъ” на Цочо Шейтанов, в което събота, неделя и четвъртък може да се потанцува в градината с дансинг, и да се послуша джаз в изпълнение на бандата „Черният котарак”.
Не бяха подминати и архитектурните украшения на градчето. Сградата на Българската земеделска банка е построена за една година, 1930-1931 г., на два етажа, а отвън била украсена със скъпо струващ часовник, изработен от швейцарската фирма „Лонгин”. Сградата на Троянската популярна банка, построена през периода 1935-1937 г., на четири етажа, замислена като банков, туристически и културен комплекс. Къщата на братя Тотеви, чийто план е дело на италиански архитект; от построяването ѝ през 1922 г. до днес фасадата ѝ винаги е била в жълт цвят. Къщата на Никола и Йозефина Цонковски, която също впечатлявала с удобствата си. Строежът ѝ започва през 1941 и завършва 1943 г. Проектирана е от ловешкия архитект Борис Иванчев. Особено впечатляващи били петте камини, изработени по поръчка от кафяви лъскави тухли „кахли”.
От изложбата стана ясно, че радостните и скръбните моменти градското семейството споделя с общността. Благодари се за всичко – за изразеното съчувствие по повод кончината на близък човек или когато някой добре е изпълнил служебните си задължения.
Новите хора, които започват да посещават Троян, са сред най-забележителните фигури на културния живот – бащата на българското кино и филмопроизводство Васил Гендов, големите писатели Николай Райнов, Николай Лилиев Ангел Каралийчев, музикантът с европейска слава Саша Попов.
Друго главното развлечение на троянци са читалищните и оперетни представления. Обикновено те се правят през зимата. Целият град живеел с трепетите по подготовката на представлението – кой ще играе главните роли, кой второстепенните, кое ще е представлението. Всички се чувстват съпричастни към подготовката.
Предмети, снимки, обяви от стари вестници ни върнаха към отминали времена. Посланието на изложбата бе, че дедите ни са били отворени към света хора, приемащи новото в бита, но и пазещи старите ценности, като взаимопомощ, състрадание, умение за обща веселба.
Специално за откриването от София пристигна Васил Макаринов, експерт „Връзки с обществеността” в отдел „Експозиционен и работа с публиката” на Национален политехнически музей. Партньорите ни бяха разработили и предоставиха за троянски деца занимателна книжка, която те запазиха за спомен.