„Животът на една идея”

Традиционно на Петковден, празника на град Троян, Музеят на занаятите подготвя изложба. На 14 октомври 2013 г. се откри „Животът на една идея”.

Идеята за тази изложба бе породена от откритото при разкопки в местността Калугерското през 2012 г. светилище на Тракийския конник, намиращо се в землището на с. Лешница, Троянско, на 750 м северно от кастела Состра. Археологическите разкопки са ръководени от доц. Иван Христов и са продължение на дългогодишните проучвания на крайпътния комплекс Состра, разположен на римския военен път, свързващ Ескус с Филипополис.

Функционирането на селището се определя докъм средата на III в. – от края на управлението на Гордиан III до Галиен. Малко вероятно е съществуването му след края на шестото – първата третина на седмото десетилетие на IV в., когато недалеч от това място е изградена и започва да функционира християнска църква.

Находките, открити при проучването на м. Калугерското, включват голямо количество цели и фрагментирани мраморни оброчни плочки, монети, керамични фрагменти от съдове, животински кости, предмети с практическо предназначение.

Всички оброчни релефи са посветени на Тракийския конник, с изключение на един, съдържащ част от надпис, в който е споменат Аполон Херос.

Тракийският конник – Херос е една от най-загадъчните фигури в религиозната представа на траките. За първи път негови изображения се проследяват от V–IV в. пр. Хр. върху пръстени, колани и украшения към конска амуниция.

Оброчните релефи на Тракийския херос се разпространяват през Римската епоха – от Ι до ΙΙΙ–ΙV в. В тях той винаги е представен на кон, обърнат надясно, но сюжетът и изображенията са разнообразни. В науката се налага схващането, че в много от случаите той има за първообраз и прототип фигурата на царя от времето на тракийската древност. Тракийският бог конник преживява редица метаморфози. Отъждествяван е с Аполон, Асклепий, Хадес-Плутон, Силван, Арес – един върховен бог с множество лица.

На територията на южнодунавските земи са направени открития, оприличаващи образите на Тракийския херос и тези на св. Георги и св. Димитър. Такива са: оброчният жертвеник с изображения на Тракийския конник от с. Белащица (Пловдивско), намиращ се в църквата на манастира „Св. Георги”, служещ за подпрестолен камък; древната плоча на Хероса, открита в арменската църква „Св. Георги” в Пловдив и почитана като изображение на светеца; параклиса „Св. Георги” край с. Заберново в Странджа, където като олтарна икона е зазидана голяма оброчна плоча на Тракийския конник; църквата „Св. Димитър” в град Битоля, в която е вградена мраморна плоча с изображение на Тракийския херос; светилището на Асклепий до Глава Панега.
Според народните вярвания и легенди св. Георги е покровител на стадата, пастирите и дивите зверове. Вярва се, че той отключва влагата и росата, докарва зелена трева и обхожда нивите. Земеделците и стопаните отправят към него молитви да изпрати дъжд и той „отваря земята и небето”. Св. Георги притежава мощ и юначество и има силата да „отключва” извори и реки.
От своя страна Тракийският конник, освен че е ловуващ бог, е смятан за покровител на вегетацията и плодородието, посевите и стадата. Много негови светилища са разположени в близост до извори, което указва връзката му с водата. Той е силно божество на природата, чиято власт се простира до всички човешки дейности. В този смисъл се търси връзка и приемственост между него и св. Георги в неговия фолклорен образ.
Между иконографиите на св. Георги и св. Димитър на кон и тази на паметниците на Тракийския херос има безспорно сходство. Те се представят в единоборство с определени антагонисти – зловредни зверове или хора. Тракийският конник унищожава глиган или повален войн противник. Св. Георги побеждава змия или дракон. Св. Димитър сразява дракон или противник човек.
Те са свързани от общочовешки ценности и качества, характерни както за християнството, така и за езическата религиозност. Героическото е този елемент, който преминава от хероите към светците войни конници, остава у тях и продължава да съществува и в новите времена…