януари 2020

27.01.2020

Проф. Найден Чакъров

Живот в дати

1907 г.

Pоден на 30 септември в Троян.
1924 г.

Завършва Реалната гимназия в Троян.
1924-1926 г.

Ученик в Трета мъжка гимназия в София.
1926-1930 г.

Студент в СУ „Св. Климент Охридски”.
1930-1931 г.

Стажант в Трета мъжка гимназия в София за придобиване на учителска правоспособност.
1931 г.

1 август – 15 септември – на лятна школа в Женева, организирана от Обществото на народите и летен педагогически курс при института „Жан-Жак Русо”.
1931-1932 г.

Учител в харманлийското Мъжко педагогическо училище. Изнася пред учителите докладите: „Образование и труд”, „Наследственост и възпитание”, „Обществената роля на образованието”.
1932 г.

М. януари взема държавния си изпит в Софийския университет.
1932-1935 г.

Учител-наставник в Опитното мъжко педагогическо училище с пансион и стопанство в Шумен.
1933 г.

Първа публикация – „Един незавършен опит у нас. Опитното педагогическо училище край град Шумен”.
1934-1935 г.

Отпечатани са първите му четири статии в списанията „Образование” и „Философски преглед”.
1934 г.

М. август прави изследването „Толстой и Дюркхейм (паралел)”, останало неотпечатано.
1935-1940 г.

Учител-патрон в Стажантския институт в София
1936 г.

Отпечатани преведените от него съчинения на Емил Дюркхейм „Възпитание и социология” и „Педагогика и социология”, м. март сключва брак с Ганка Н. Гроздева, която умира на 25 септември.
1939 г.

Отпечатана е книгата му „Светоглед и поведение”.
1940 г.

Отпечатана е книгата му „Възпитание и общество”.
1940-1942 г.

Специализация в Германия – Йена, Мюнхен, Лайпциг.
1941 г.

Отпечатана е книгата му „Учебният процес”, 6 ноември полага докторски изпит в Йена, м. декември защитава докторска дисертация „Сетивното възприятие в учебния процес. От принципа за нагледност към принципа за опитност”, Йена.
1943-1972 г.

Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”: от 1 октомври 1943 г. асистент по педагогика и история на педагогиката; 1946 г. доцент по история на педагогиката; 1953 г. професор по история на педагогиката и история на българското образование.
1947 г.

Сключва брак с Йотка Г. Беслимова.
1947-1972 г.

Ръководител на катедра „История на педагогиката и история на българското образование”.
1954-1956 г.

Декан на Философско-историческия факултет.
1956-1958 г.

Началник отдел „Университетско и икономическо образование” в МНП.
1958 г.

Участва в международна научна конференция за Я. А. Коменски в Прага с доклад „Коменски в България”.
1966 г.

Участва в колоквиум по дидактика в Берлин; в световен конгрес по социология във Варна.
1969 г.

Участва в световен конгрес на педагозите във Варшава.
1970 г.

Участва в международен симпозиум за А. С. Макаренко във Франкфурт на Майн.
1972-1982

Работи в Института за съвременни социални теории към Президиума на БАН, ръководител на секция „Съвременни педагогически теории”.
1985 г.

Получава званието „Заслужил деятел на науката”.
1990 г.

Умира на 30 октомври в София

За него

„Със Софийския университет Найден Чакъров е свързан в продължение на 40 години: пет години е студент и стажант, пет години е ръководител на кандидат-учители в Стажантския институт, двадесет и девет години е асистент, доцент и професор по история на педагогиката, история на българското образование и сравнителна педагогика.

Н. Чакъров учи студентите си да мислят, да отстояват собствени идеи и позиции, насочва ги към творчество – към самостоятелни изследвания, обобщения и изводи.

Основните приноси на Н. Чакъров като университетски преподавател и учен са:

Формира педагогически и научно-преподавателски кадри, които работят с неговата любов и преданост на педагогическото поприще.
Мнозина педагози и психолози, които днес работят в научни институти, в университети и колежи, в институти за усъвършенстване и квалификация на учителите като научни сътрудници, доценти и професори с научните степени „доктор”, „доктор на педагогическите науки” и „доктор на психологическите науки”, са преминали през ръководения от него Кръжок по история на педагогиката и история на българското образование.
Създава творчество на високо научно-теоретично равнище, което може да служи и на съвременната педагогическа теория и практика.
Универсален педагог, той има конкретни приноси в научните области, в които работи – история на педагогиката, история на българското образование, сравнителна педагогика, обща педагогика, дидактика, педагогическа социология, теория на възпитанието, семейна педагогика, превантивна педагогика, методология на педагогиката, съвременна буржоазна педагогика.
Разпространява идеите на движението „Ново възпитание”, към което принадлежи педагогиката на проф. Петер Петерсен (докторската му дисертация, книгата му „Учебният процес” и други негови съчинения са в духа на идеите на Йенския план на проф. Петерсен), борейки се срещу традиционализма, класицизма и консерватизма на българската педагогика и практика.
Популяризира педагогическите знания сред учителите, родителите и широката общественост.
Прави достояние на световната педагогическа общественост българската история на образованието, педагогическа наука, образователна и възпитателна практика чрез участие в международни научни форуми и публикации в чужбина на руски, немски, чешки и румънски език.
Инициатор е за създаването на Българското педагогическо дружество.

Другите за него

Проф. д-р Найден Чакъров е един от най-значителните университетски учени педагози, примерът и научното дело на когото принадлежат не само на историята, но и на настоящето, и на бъдещето.”

Вера Бойчева, „Найден Чакъров”, 2007

„Проф. Найден Чакъров е пример за всеотдаен на науката си човек. Той е винаги развълнуван, неизтощим в интересите си към многообразните и сложни проблеми на педагогическата наука, със силно развит усет към новостите, отхвърлящ с темперамент посредствеността и рутинерство. И неуморен труда. Дори учудващ. Мисълта му не знае покой. Такъв го знаят всички негови възпитаници и граждани, които го познават.”

проф. д-р Жечо Атанасов

Да вникваш в психиката на младия човек, да подпомагаш развитието и да създаваш човеци и граждани, хора с прогресивни схващания и активни участници в работата за достоен човешки живот на всички – това е работа от най-висш ранг.

От добрия съвременен учител се иска да работи непрекъснато за качественото подобряване на своята професионална дейност.Той трябва да следи редовно какви новости се появяват в преподаваните от него дисциплини. За израстването си трябва да разчита много на самообразованието.

От сегашния учител се иска да бъде взискателен към себе си, към колегите си, към учениците си.Взискателността стои на висота, когато е съпроводена с уважение, с доброжелателство, с благопожелание.

Учителят, който влияе силно върху учениците си, познава радостите и огорченията им, пристъпва с оптимистична перспектива за бъдещето им, отзивчив е към личната им съдба.

Авторитетният учител е активен участник в обществения живот – не само на училищно, а и на гражданско и национално равнище.

Из интервю на Вачо Хаджийски с проф.Найден Чакъров
за Педагогически бюлетин, бр.4, 1985 г., Троян

От него

Самостоятелно публикувани научни трудове

• Развой на учебното дело в Троян до края на XIX век, 1940.
• Възпитание и общество, 1940.
• Учебният процес, 1941.
• Социалното възпитание, 1945.
• Хуманизъм и възпитание, 1963.
• Педагогика и диалектика, 1966.
• Съвременната буржоазна идеология и възпитанието, 1968.
• Въпроси на сравнителната педагогика, 1969.
• Педагогиката като наука, 1971.
• А. С. Макаренко и основните възпитателни проблеми на нашето време, 1973.
• Типични илюзии в съвременната буржоазна педагогика, 1977.
• Педагогическото взаимодействие, 1980.
• История на педагогиката. Ч. 1., 1981.

Съавтор на:

• История на предучилищното възпитание в България, 1961.
• История на образованието и педагогическата мисъл в България, 1962.
• Отг. редактор на История на образованието и педагогическата мисъл в • България, (в 2 тома, 1975-1982).

Галерия

: Найден Чакъров като млад учител в елитно софийско училище

: Проф. Найден Чакъров пред студенти от кръжока по сравнителна педагогика в СУ „Св. Климент Охридски”

: Проф. Найден Чакъров със съпругата си на симпозиум в Будапеща, май 1968 г.

: Изказване на проф. Найден Чакъров по време на сесия за напредъка на науката

: Ротердам, 1977 г.

: Сочи, 1969 г. – Конгрес на педагозите

: Проф. Найден Чакъров на честване на 150-годишния юбилей на първото класно училище в Свищов, май 1981 г.

Публикувани научни трудове

18.01.2020

Акад. Ангел Балевски

Живот в дати

1910 г.

Роден на 15 април в град Троян
1929 г.

Завършва Трета образцова мъжка гимназия в София
1934 г.

Завършва машинно инженерство в Бърно
1945 г.

Извънреден професор в Държавната политехника
1945-1953 г.

Ръководител на катедрата по механична технология при Държавната политехника в София
1947 г.

Редовен професор
1947-1952 г.

Заместник ректор на Държавната политехника
1951 г.

Избран за член-кореспондент на БАН
От 1953 г.

Ръководител на Катедрата по металознание и технология на металите
1960-1961 г.

Заместник председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес
1966-1968 г.

Ректор на ВМЕИ, София
1967 г.

Действителен член (академик) на БАН, основател и директор на Института по металознание и технология на металите към БАН
1968-1988 г.

Председател на БАН
1970 г.

Почетен член на Унгарската академия на науките
1971 г.

Чуждестранен член на Академията на науките на СССР, на Полската академия на науките
1971-1989 г.

Член на Държавния съвет на НРБ
1973 г.

Чуждестранен член на Чехословашката академия на науките, почетен доктор на политехниката в гр. Илменау – ГДР
1974 г.

Чуждестранен член на Академията на науките на ГДР и на Монголската академия на науките
1977 г.

Чуждестранен член на Атинската академия на науките
1988 г.

Почетен председател на БАН
1997 г.

Умира на 15 септември

За него

Човек с извънредно логична и прецизна конструктивна мисъл, специалист в областта на точните науки, акад.Ангел Балевски показва особено големи интереси и познания и в областта на обществените науки, на литературата и изкуството. Тази богата душевност, това щастливо съчетание на рационалното и духовното не само че не предизвикват раздвояване, но усилват възможностите за дейността му като голям учен в областта на техническите науки.

Ангел Балевски отдава огромно значение на етичната страна в дейността на учения, в чиито ръце са концентрирани огромни възможности, които, ако не се използват правилно, могат да причинят големи щети. Той отбелязва: „Всяко човешко деяние подлежи на оценка от гледище на нравствеността. Когато обаче дейността на един човек или на група хора има важни, а понякога съдбоносни за обществото последствия, оценката трябва да бъде много строга. Може да има контрол над действията на отделния човек от страна на обществото – контрол на законите, които важат за всички и защитават всички. В този смисъл контрол над творческата човешка мисъл няма и не може да има, и не бива да има. Тук съществува само контролът на общоприетите етични принципи и на собствената съвест.

Част от трудовете на акад. Балевски разглеждат проблеми от областта на изпитването и изучаването свойствата на металите и металните сплави. Друга група негови трудове обхващат влиянието на механични вибрации върху процесите на стареене на металите, трета група изследват структурните изменения в металите при термични въздействия и т.н. Забележително негово откритие, направено заедно с проф. Иван Димов, е методът на леене с противоналягане, който е патентован и във всички развити индустриални страни.

Според твърденията на специалистите акад. Балевски за първи път изяснява въпроси, които дълго време не са били ясни или по които са съществували спорни схващания и хипотези, като например експерименталното потвърждение на хипотезата на Моор за максималните тангенциални напрежения, експерименталното изследване на скокообразната деформация на металите при натоварване на огъване, на усукване или на комбинация на двете, доказаната възможност за отстраняване на вътрешните напрежения в отлети тела чрез вибриране, установяване на критерии за устойчивост на чугуните срещу термичен удар и други.

Другите за него

Балевски разбира науката като неуморно труженичество, като постоянен стремеж да се проучват тайните и законите на природата и обществото, на човешкото поведение. Всякога се е вмислял в тия големи проблеми и с малка доза философска настройка. И тов е било вече източник и за едно по-високо научно вдъхновение. Случвало ми се е да бъдем заедно сред природата и да общуваме с нея. Разговаряли сме с часове за тайните на микро- и макрокосмоса, за човека, който със своето съвършенство отразява и въплъщава в себе си всичко най-висше, до което е достигнала природата. И при тия разговори и съзерцания Балевски е търсил моралните стойности, спомняйки си било велики писатели, било велики мислители и учени.

ПАНТАЛЕЙ ЗАРЕВ
„Живот, отдаден на науката”, доклад по случай 70-годишнината му

Значително място в дейността на акад. Балевски заема всичко онова, което той върши като организатор и ръководител на науката. Той има вече немалко свои произведения, по-големи или по-малки трудове, някои от които писани, други изнесени устно, импровизирано и записани на стенограма, в които проникновено, със заангажирана страстност тълкува въпросите за организацията и за задачите на нашата наука, за ролята на Българската академия на науките, за общонационалния ни живот, за характера на научно-техническата революция.

ПАНТАЛЕЙ ЗАРЕВ
„Живот, отдаден на науката”

Името на акад. Балевски се нарежда между имената на онези учени у нас, които поставиха основите и участвуваха активно в изграждането на съвременната българска техническа наука и образование, които начертаха насоките за създаването и развитието на нашата машиностроителна промишленост.

Личността на акад. А. Балевски се очертава ярко на фона на нашата общественост с големите достойнства на ерудирания преподавател, учен и организатор на българската наука, на неуморния обществен деец и пламенен родолюбец, на човека със силно изострено съзнание за дълг, морал, етика и гражданска доблест.

Чл.-кор. ЛЮБОМИР КАЛЕВ

От него

Изобретения

1961 г.

Метод за леене под налягане.
1967 г.

Уредба за леене на метали и други материали под налягане, по-специално под газово налягане при действието на газово противоналягане.
1969 г.

Метод за получаване на отливки от лекоизпаряващи се или дисоцииращи материали и съоръжение за осъществяването му.
1969 г.

Метод за получаване на отливки от сплави на метали с газове и съоръжение за осъществяването му.
1969 г.

Съоръжение за получаване на отливки от сплави на метали с газове.
1971 г.

Машина за леене с противоналягане.
1972 г.

Метод и устройство за непрекъснато леене на метали.
1973 г.

Метод и съоръжение за производство на изделия от термопласти с плътна кора и пореста сърцевина.
1974 г.

Цинкова сплав.
1974 г.

Методи за управление скоростта на запълване на леярската форма и устройство за осъществяването му.
1976 г.

Метод за получаване на отливки от модифицирани или легирани стопилки и съоръжение за осъществяването му.
1976 г.

Машина за леене на материали с продължително време на втвърдяване, по-специално на конструкционни пенопласти.
1977 г.

Машина за леене под ниско налягане или с противоналягане.
1977 г.

Метод за получаване на медни аноди.
1977 г.

Топилна пещ.
1977 г.

Деформируема цинкова сплав.

Изобретенията са направени през периода 1961 – 1977 г. в съавторство с: Ростислав Каишев, Аспарух Антонов, Иван Димов и Драган Ненов, Любомир Калев и Арсо Леков, Емил Момчилов, Стефан Семерджиев, Василка Димова, Стоян Задгорски. Издадени патенти в: Австрия, Белгия, Великобритания, ГДР, САЩ, ФРГ, Швеция, Дания, Индия, Италия, Канада, Норвегия, СССР, Франция, Швейцария, Аржентина, Гърция, Испания, Люксембург, Япония. Според твърденията на специалистите акад. Балевски за пръв път изяснява въпроси, които дълго време не са били ясни или по които са съществували спорни схващания и хипотези, като например експерименталното потвърждение на хипотезата на Моор за максималните тангенциални напрежения, експерименталното изследване на скокообразната деформация на металите при натоварване на огъване, на усукване или на комбинация на двете, доказаната възможност заотстраняване на вътрешните напрежения в отлети тела чрез вибриране, установяване на критерии за устойчивост на чугуните срещу термичен удар и др.

Публикувани научни трудове

• Инструментални машини, 1948; 1950.
• Общ курс по механична технология, 1949; 1951.
• Добиване на чугун във въртяща се барабанна пещ, загрявана с въглищен прах, 1952.
• Висококачествени нелегирани чугуни, (съавт. Л. Калев), 1954.
• Някои наблюдения върху скокообразната деформация на металите (на нем. език), 1957.
• Върху един метод за измерване на затихванията на трептенията на металите (на нем. език, съавт. И. Недялков), 1958.
• Бързо отстраняване на вътрешните напрежения на отливки чрез вибриране (на нем. език, съавт. В. Драганова, Р. Николов), 1959.
• Влияние на вибрациите върху стареенето на алуминиеви сплави (на нем. език, съавт. Р. Николов, В. Драганов, Д. Бучков), 1960.
• Относно поведението на сферографитния чугун като материал за пресформи за отливане на алуминиеви сплави (съавт. Ив. Димов), 1960.
• Нов начин за леене под налягане (на фр. Език, съавт. И. Николов), 1966.
• Методът за леене под налягане и леярските и кристализационни процеси (на нем. език, съавт. Ив. Димов), 1966.
• Някои възможности на метода за леене под противоналягане (на рус. Език, съавт. Ив. Димов), 1967.
• Проблеми на науката и образованието. Доклади, 1974.
• Обработка на метали и неметални материали с помощта на противоналягане (на рус. Език), 1975.
• Наука, човек, общество, 1985.

Други книги

• Тревоги. Интервю, стихове, епиграми, 1995.
• Българиада. Сатира (худ. Борис Димовски), 1996.
• Настроения. Лирика, сатира, 1997.

Галерия