100 години от кончината на поручик Христо Костов Маринов

Христо Маринов е роден през 1897 г. в мах. Попишка. Баща му Коста Куцаров е заможен троянец. Заемал държавна длъжност, отговаряща за транспорта на стоки по направлението Троян – Свищов, която му позволявала да се изяви като благодетел и да отгледа децата си в охолство. Майката на Христо – Рада Млазгова, е наследник на известен и стар троянски род. Христо има четирима братя – Минко, Йордан, Димитър и Стою, и сестра Веска, починала на две годинки.
Христо се проявява като находчив и амбициозен от ранна детска възраст. Той израства в атмосферата и уюта на богатия бащин дом. Завършва средно образование в Плевенската мъжка гимназия, а след това Школата за запасни офицери в Княжево. Приет е да учи стоматология във Виена и се сгодява за красива троянка, също от богат и знатен род. Бъдещето обещава да е успешно за младия Христо, но през 1914 г. с избухването на Първата световна война съдбата отрежда друг път на троянеца. Той заминава за фронта като запасен офицер от 34-ти пехотен Троянски полк. Първоначално е в първа рота, а през 1917 г. е преназначен в първа картечна рота. В периода 1917-1918 г. е помощник-командир на батарея като царски офицер. Взима участие в битките на „Кала тепе” и „Княз Борис”.
Близките с притаен дъх и надежда чакат всяка вест от фронта. На малките листчета хартия или с пощенските картички, които пристигат от Дойран, идват и кратките, но радостни вести: „Аз съм здрав”. Такова послание е съхранила снимка от Дойран, изпратена от Христо Маринов на 24 април 1918 г. И още: „много здраве на тате и мама”.
Месец по-късно, на 29 май 1918 г. в 8 часа сутринта, Христо загива на връх „Бончев”. Награден е с военен орден „За храброст” и е повишен посмъртно в чин „поручик”. Скръбната вест за неговата героична смърт е публикувана на първа страница на вестник „Мир” от 28 юни 1918 г.
Джобен часовник, орден за храброст, вестник със съобщение за смъртта му – това са вещите, които оставя Голямата война в наследство на неговите близки. Остава и дълбоката признателност на потомците, които пазят ревниво семейните спомени и ги споделят с нас. С много ентусиазъм и воден от дълбока почит към родовата си памет младият приятел и съмишленик на Музея на занаятите, Христо Костов, направи възможно представянето на изложбата за неговия родственик. В своето емоционално слово Христо Костов подчерта, че поручик Христо Костов Маринов е „записал името си в нашата славна история като верен син на Майка България”.