100 години от рождението на Стоян Йовков

На 12 декември 2015 г. – деня на св. Спиридон и традиционен празник на занаятчиите – във фоайето на Музея на занаятите бе открита мини изложба, посветена на 100 години от рождението на грънчаря Стоян Йовков. Бе показана малка, но емблематична част от неговото творчество, както и колекция от отличия.

Стоян Йовков е роден на 27 септември 1915 г. в с. Абланица. Наследява грънчарския занаят от баща си Йовко Стоянов Баев. През 1949 г. завършва керамичното училище в София и става преподавател в керамичното училище в Троян, а след това и директор. През 60-те и 70-те години участва в многобройни общи, национални и самостоятелни изложби – Троян, Орешак, София, Копривщица, Ловеч, Плевен, Трявна, Габрово, Пловдив… Става посланик на народното изкуство в Ташкент, Фаенца, Монреал, Москва, Будапеща…

Творчеството му получава признание с многото отличия – грамоти и награди, сред които ордени „Кирил и Методий” 1-ва и 2-ра степен и златен медал от Националния събор в Копривщица – 1966 г. Наред с бърдуците, ръкатките, стомните, паниците, излезли изпод ръцете му, като че ли предпочитани остават черкиите – дълбоки, с голямо изобразително поле, обагрени в топли цветове, с раздвижени капки, китки и листа. Неговия стил майсторът на словото Ганко Цанов описва като „неповторимият Стоян-Йовковски свят, окъпан в земните багри на една нашенска палитра, освежен от тревните петна на ”тувала”, стаил силата на неподправения си примитив, огрян от кроткото слънце на стародавното „жълтурче“.

В домашният музей на фамилия Йовкови с любов се съхранява неговото наследство. Съдове, изработени с голямо майсторство с различни похвати – рисувани с четка, гравирани в сграфито техника, пластични стомни и бърдуци. Разбира се, и любимата на цялото семейство стомна – „шегаджийка”.

Наследил и развил майсторството на своя баща, Стоян Йовков го предава на своя син – Николай, който пък на свой ред го предава на дъщеря си Ралица. Този стар знаят – грънчарството, в това семейство се е превърнал в изкуство. Всяко следващо поколение продължава традицията на формите и техниката, но наслагва своя мироглед и така създава свой собствен уникален стил.