120 години от рождението на Ламар

По повод 120-годишнина от рождението на поета Ламар (1898-1974) и Деня на народните будители във фоайето на Музея на занаятите се подреди изложба с негови творби, собственост на институцията. Показани са първи издания, издания с автограф и послание на автора. Част от книгите са от личната библиотека на Ламар.
Лалю Маринов Пончев (Ламар) е роден на 1 януари 1898 г. в село Калейца, Троянско. Завършва Търговската гимназия в Свищов и Школата за запасни офицери в София. Участва в Първата световна война като подпоручик артилерист. След войната е чиновник в Земеделска банка в Троян, но е уволнен през 1923 г. заради анархистичните си убеждения. Установява се в София, където създава собствена печатница “Ново изкуство” и издава сп. “Новис” (1929-1932). Участва във Втората световна война като командир на културния отдел към щаба на Първа българска армия. Заместник-главен редактор на сп. “Български воин” (1962-1974), член на редакционната колегия на сп. “Турист” (1956-1974), основател и член на редакторската колегия на в. “Ехо” (1958-1974). Секретар на Съюза на българските писатели (1956-1958), председател на Печатарския съюз (1946).
Ламар дебютира със стихове в сп. “Всеобщ преглед” (1917). До 1922 г., когато излиза първата му стихосбирка “Арена”, стиховете му се вместват в каноните на предвоенната литературна традиция. Съдбовно влияние върху поетичния му стил упражняват Гео Милев и свързаните с него авангардисти. Ламар е поетът, който в течение на две десетилетия претворява на дело посланието на своя приятел: “Българската литература се нуждае от оварваряване”. Има значителни постижения и като прозаик – в пътеписа, анималистичната проза и детските приказки. Превежда от руски. Най-забележителният му превод е поемата “Инония” на Сергей Есенин.
Умира на 21.03.1974 г. в София.