Изложба „Цветята на зографа”
Изложбата представя богатата колекция от керамични изделия, украсени с характерните за този край „захариеви китки”.
През 1847 г., по покана на братята от троянската света обител, в манастира пристига самоковският зограф Захарий Христов Димитров, по-малкият син на първомайстора на Самоковската иконописна школа Христо Димитров. Величественият Балкан и пъстрите му цветя вдъхновяват младия зограф и той изписва тези цветя при работата си в манастирската църква.
Троянските майстори, впечатлени от колорита на стенописите на Троянския манастир, започват да изобразяват върху чинии, стомни и бърдуци рисувани с четка ангобни цветя. Тази техника на украса се прави „на прима”, т.е. рисува се свободно, без предварителен шаблон. Това декориране позволява всеки майстор да изгради собствен стил и почерк. „Цветята на зографа” разцъфтяват и по писаните каруци на белиосъмските коларо-железари.
Новият, ярък и многоцветен колорит смело навлиза и в бита на балканджиите. Троянските жени започват да тъкат нови модели китени пелени. Старите едноцветни модели са заменени от красиви венци от макове, шипки, трендафили, лалета и ружи. В края на XIX в. се появява и централният декоративен мотив на китениците. На едноцветно поле грейват вази, кошници, саксии и букети с цветя, които внасят красота и жизнерадост в скромният балканджийски бит.
„Цветята на зографа” се утвърждават като характерна декоративна система, своеобразен автограф на майсторите от Балкана.
