„Занаяти и нрави от Троянско”

Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян организира изложбата „Занаяти и нрави от Троянско” по покана на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН – София. Тя се реализира с финансовата подкрепа на Община Троян и „Винпром – Троян” АД и беше открита на 14 юни 2012 г. в залите на Етнографския музей в София.
Идеята на изложбата е да представи Троянския край като място със съхранена специфична материална и духовна култура. Повод за събитието е и честването през месец октомври на 50-годишния юбилей на Музея на занаятите.
Експозицията включва над 200 движими културни ценности от различни раздели на народното изкуство – керамика, художествено дървообработване, металообработване, художествен текстил. Сред тях са безспорни образци на местните занаяти, като напрестолният кръст, изработен от братята Илия и Кирил Тотеви – майстори златари от Троян. Той е подарен от братя Тотеви на църквата „Св. Николай Летни” в с. Гумощник. За своята работа Илия Тотев е отличен на Балканското изложение в Лондон през 1907 г. с диплома и сребърен медал.
Специално е мястото в изложбата на светицата покровителка на град Троян – Света Параскева-Петка. Иконите са от фонд „Изобразително и приложно изкуство”, като едната датира от края на 19. век. Създателката на втората икона – Борислава Кацарова, печели с нея конкурса на Община Троян, посветен на 135-тата годишнина от обявяването на Троян за град.
Място в изложбата са намерили и светците покровители на занаятите – св. Атанас, св. Антон, светите равноапостолни Константин и Елена, св. Спиридон.
Произведенията на майсторите грънчари също заемат подобаващо място в експозицията с изделия на майсторите Баю Добрев и Стойко Шошков – техните чинии с рисувани „Захариеви китки” и голямото разнообразие от стомни, правени само в Троянския край: „Троянка”, Динченка”, „Ловчанка”, „Шейтанка”, „Булка”, „Рогачка”. Делви, ръкатки, бърдуци за ракия, чинии от края на ХІХ и началото на ХХ век показват разнообразието от форми, изработвани от троянските грънчари. Със своята старинност и изящна естетика ще ни впечатлят пукал за вино от 1860 г. и чиния от 1852 г.
Красотата на троянските тъкани и плетива ще открием в даровните пешкири, църковни месали, плетени вълнени чорапи, както и чергите „на ножове” и на „колела”, в които е втъкано усещането за красота на балканджиите. От празничната женска носия ще привлече вниманието ни престилката „на гюлове”, слагана само по специални поводи.
Другата слава на Троянския край са дървообработващите занаяти – горянство, стругарство, бъднарство, бъчварство, пирография и дърворезба. Техни произведения са овчарските чаши, бакъли за вода, бъклици, гаванки, паници, пирографирани кутии, детска люлка и иконостас.
В изложбата са включени и основните житейски принципи, от които се ръководи общността на еснафите, правила, направляващи цялото им съществуване, например „От чирак, който прави сметка на чорбаджията си, човек не става”.
Особено внимание заслужават и екземпляри от първите издания за историята на град Троян – книгата на учителя Власи Илиев „Град Троян” в 2 части (1933–1934), „Град Троян” на Игнат Пенков (1941), „Популярни исторични бележки за Троян и околността” от Найден Шейтанов, „Спомени и очерки из българските революционни движения” от Минко Ив. Марковски, „Развой на учебното дело в Троян” на Найден Чакъров (1904), „През Троянския балкан” на ген. П. П. Карцов (1965), „Балканджийска летопис” на Ганко Цанов.
Чрез издания се представят и няколко по-малко популярни троянски автори: Петко Топалов, Димитър Гимиджийски, Никола Габърски, Пейо Дулев-Пейдулини, както и известните Ламар, Минко Николов, Христо Дудевски.
Специално място е отделено и на материали, рекламиращи и популяризиращи дейността на Музея на занаятите по страниците на периодични издания.
В изложбата са представени първите издания на произведения на Иван Хаджийски: „Бит и душевност на нашия народ” (1940), „Психология на нашето иманярство” (1940), „История на нашите нрави” (1938), „Психология на военната дисциплина” (1940), „Върху бита и психологията на нашето еснафство” (1937), „Оптимистична теория за нашия народ” (1938), „Нашите затвори” (1937), „Авторитет, достойнство и маска” (1933). Показваме също така документи от личния архив на социолога – карта за самоличност, визитна картичка, свидетелства за зрелост от Търговската гимназия в Свищов и Втора мъжка гимназия в София, студентски книжки и дипломи от двете специалности висше образование, които е завършил – философия и правни и държавни науки, лична кореспонденция. Сред документите е и единственият предметен експонат, принадлежал на Иван Хаджийски – неговият ръчен часовник.
Чрез богат снимков материал зрителят изгражда своята представа за селището – типично занаятчийско, с главната улица, с дюкяните, пазара, Марковския мост, но и неочаквано различен – с театъра, оперетата, джаз състава.
Проследено е превръщането на занаятите в индустрия чрез фотографии и разказаните истории на електрификацията на града, построяването на ж.п. линията и няколко от големите икономически субекта – „Елпром”, „Машстрой”, „Георги Димитров”, „Болшевик”, които днес не съществуват или са в променен вид и статут.
Не е пропуснато и представянето на Троян чрез един от знаковите домашни занаяти – производството на сливова ракия.
„Винпром – Троян” АД като съвременна структура, която институционализира една свещена за троянци традиция, също има своето място в изложбата.
За пръв път се прави опит в подобно представяне на региона да се покажат усилията от 20-те и 30-те години на ХХ в. Троян да стане курорт. Чрез статии от вестник „Хемус” 1928-1932 г. се илюстрират грижите на местните власти и обществени организации за курортните селища в региона, за неговото рекламиране.
Всеки посетител на изложбата ще може да види чрез видеоматериали технологията на занаятите, които са практикувани в Троянско.
Организаторите са подготвили за гостите в деня на откриването на изложбата възможността да дегустират от ракиите на „Винпром – Троян” АД и „блажено“ жито – два от характерните за Троянския край специалитети.