Христо Радевски

Живот в дати

1903 г.

Роден на 10 октомври в с. Белиш, община Троян.
1922 г.

Завършва гимназия в Ловеч. Следва романска филология в СУ „Св. Климент Охридски”.
1924 г.

Публикува за пръв път в хумористичното сп. „Звънар”.
1925 г.

Става помощник на Д. Полянов в редактирането и издаването на сп. „Наковалня”.
1927-1928 г.

Редактира седмичната хумористична страница на в. „Новини”.
1929-1934 г.

Един от основателите и гл. редактор на в. „РЛФ”.
1932-1943 г.

Издава: „Към Партията” (стихове,1932); „Ние сме правова страна” (стихове, 1933); „Пулс” (стихове, 1936); „Събко-Зъбко” и „Фокусите на Ян Боян. Книга на чудесата” (1938); „Наопаки” (стихове за деца, 1943).
1944 г.

Редактор на културния отдел на в. „Работническо дело”. Издава „Мечтател” (стихове за юноши).
1945 г.

Главен редактор на в. „Литературен фронт”. Издава „Въздух не достигаше” (стихове).
1945-1948 г.

Културен съветник в българското посолство в Москва.
1948-1962 г.

Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, гл. секретар на Съюза 1949 – 1956.
1950, 1951 г.

Удостоен с Димитровска награда за литература.
1953-1979 г.

Народен представител в три народни събрания.
1958-1963 г.

Главен редактор на сп. „Септември”.
1959 г.

Издава „Те още живеят” (сатирични стихотворения).
1961 г.

Издава „Извоювана родина” (избрани стихотворения), „Сатира”, „100 басни”.
1963 г.

Удостоен със звание „Заслужил деятел на културата”.
1969 г.

Удостоен със звание „Народен деятел на културата” и „Герой на социалистическия труд” (1973).
1988 г.

Участва в създаването на „Клуб в подкрепа на гласността и преустройството”.
1966 г.

Умира на 14 февруари.

За него

Радевски влиза и десетилетия присъства в литературата ни със стихотворението „Към партията”. Житейският му път, творчеството му и обществената му ангажираност ни дават да разберем, че партията, на която той никога не изменя, не е нито червена, нито синя, нито зелена, нито някакъв друг цвят. Тя е истината, справедливостта, съзиданието, честта, гражданската позиция – ценностите на неговия живот.

„Аристократ по душа, бунтар по сърце Христо Радевски създава своята поезия без да се стреми да се хареса на времето или на определени хора на времето. Стиховете му носят огнена откровеност и патетична насоченост, но в лириката си той е обзет от притаена нежност. Сатирата му е резултат на ясната му житейска позиция.”

Тончо Жечев

„…Контрастите са много силно оръжие в поезията на Радевски. С тях той си служи, за да постигне една поетическа логичност, да уточни мисълта си, като само противопоставя нещата и оставя читателя сам да заключава. В такъв случай недоверието е избягнато и единството между поета и читателя постигнато. И затова две от най-хубавите му стихотворения са написани именно чрез съпоставяне на контрастите.

Но Радевски, пионерът на новия стих, на новия образ, е преди всичко човек, който се вълнува, който кипи, бори се. Него го засягат всички неправди и той реагира открито. Той е „като командир на война”. Той вярва, бори се, страда, гори заедно с „милионите страдащи маси”.

Никола Вапцаров

От него

Самостоятелно издадени произведения

Към Партията. Стихове, 1932.
Ние сме правова страна. Стихове, 1933.
Пулс. Стихове, 1936, 1945.
Събко-Зъбко, 1938.
Фокусите на Ян Боян. Книга на чудесата, 1938.
Наопаки. Стихове за деца, 1943.
Мечтател. Стихове за юноши, 1944.
Въздух не достигаше. Стихове, 1945.
Уважаемите. Басни, 1947.
Избрани стихотворения, 1949, 1954.
Басни, 1950, 1951, 1953, 1956.
Смелчаци. Избр. стихотворения за деца и юноши, 1951, 1960.
Избрани произведения. В 3 книги, 1956–1957.
Те още живеят. Сатирични стихотворения, 1959.
Извоювана родина. Избр. стихотворения, 1961.
Сатира, 1961.
100 басни, 1961.
Китна родина. Стихотворения, 1962.
Небето е близко. Стихотворения. 1963.
Избрани стихотворения, 1964.
Страшният разбойник. Поема за деца, 1964.
Стана весело. Стихотворения за деца, 1965.
Не е верно ли? Сатира, 1966.
Рано кована страна. Стихотворения, 1966.
Весела книжка. Стихове за деца, 1967.
Дванадесетте братя. Книжка-календарче, 1969.
Живи като живите. Спомени. Кн. 1-11, 1970–1972.
Оттука почва обичта. Стихотворения за деца, 1970.
Слово за поетите, 1970.
Хора. Стихове, 1970.
Премъдрата книга. Стихотворения, 1971.
Стихотворения, 1971.
Хубав ден. Избр. стихотворения, 1972.
Лирика. Избр. стихотворения, 1973.
Одумки. Стихотворения за деца, 1975.
Сатира. Избр. стихотворения, 1975.
Въдичари. Разказ в стихове, 1976.
Избрани преводи, 1977.
Стихотворения за деца, 1977.
Избрано. Стихотворения, 1978.
Битки за утре. Избр. лит. статии и портрети, 1979.
Гледец. Стихотворения, 1980.
Лиричен бележник, 1981.
Избрани творби. Лирика. Сатира. Стихотворения за деца, 1983.
Нашата прамайка, 1985.
Весели приятели, 1986.
Времето е проверка, 1987.
Трудна пролет, 1988.
Човешкият дълг. Статии и есета, 1988.
Невероятно, но факт…, 1990.

Избрано

ДЪЛГ

Когато в мислите си тънеш цял,
все някакво съмнение те гложди,
че нещо важно ти не си успял,
че главното не си изрекъл още.

О, тая жад, о, тоя порив чист
да влизаш в същината на нещата –
макар да знаеш, че това е риск,
че много е опасна дълбината.

Че мъртвото най-живо се държи
за своите скрижали неменими
че черните, удобните лъжи
понякога си турят светло име.

Но оня, който ти е дал език
и право истината да отсъдиш,
напрегнато очаква всеки миг;
– Ще бъдеш,
или се боиш да бъдеш

Галерия

: Никола Фурнаджиев, Михаил Шакле, Орлин Василев, Веселин Андреев, Георги Димитров – Гошкин, Дечко Узунов, Христо Радевски, пл. „Ал. Невски” – Софи