Васил Главлешки

Широките панорами на Балкана, просторните гори и горските кътове, светлите поляни, струйните потоци, слънчевите реки, дишащите влага долове, върховете, устремено напрегнати нагоре, синьото и дълбоко небе, старите, угледни селски къщи, малките водопади, горските пътеки – всичко това е вдъхновявало и подтиквало към творчество художника Главлешки и той се е стремил да го отрази в картините си. Той се вълнува преди всичко от красивите изгледи и кътове на нашата планинска природа и иска да ги предаде искрено и с любов в картините си, да ги изпише вярно и добросъвестно на платното.
Същественото в работата на художника е неговата скромност, неговата любов към рисувания предмет и неговата искреност. Той не е превзет, не хитрува – рисува вярно, пази се да не внесе измама в картините си.
Защото той съзнава, че е любител в изкуството, който с радост посвещава малкото си свободно време на живописта, без да страда от претенциозността на професионалните рисувачи, но който е искрено и сърдечно привързан към изкуството.
Главлешки е самоук и затова освободен от влиянието на школи и направления – всичко, което дава, е постигнал по свой път и разбиране. Не го блазни суетата на артиста, нито прави спекула от изкуството. И ако излиза с изложба на картините си, то е за да сподели радостта си от своето творчество с радостта на ония, които ще разберат колко любов е вложил в него и за да покаже хубостите на нашия край, които е открил с усета на художник.
Художникът преодолява много трудности, които днес спъват спокойната работа на хората, обикаля нашия край в свободното си време, търси хубави изгледи и интересни кътчета, за да ги улови и предаде на платното. Ако е успял въпреки обстоятелствата, при които работи, да създаде картини за цяла изложба, то се дължи на неговата упоритост, на неговата любов и на неговата вродена сръчност да рисува.
От картините му полъхва свежестта на нашия Балкан, от тях дъха мириса на нашите треви и цветя, от тях вее прохладата на буковите гори и планинските реки и потоци, те ни примамват към природата, под открито небе и на слънчева светлина. С тези качества художникът ни привлича към природата, разкрива ни нейната хубост, показва ни я в нейното разнообразие и ни кара да чувстваме и да мислим по-искрено и по-сърдечно.

Димитър Гимиджийски
из „Изложбата на В. Главлешки”
(слово при откриването й)
в. „Хемус”, № 303 и 304, 8 апр. 1942.