Пенчо Балкански

Живот в дати
За него
Навсякъде той е с България, понесъл в душата си онова „най-хубаво село в света”. С баирите и мерата, с нивите, лиснати със сочно зеленило напролет и мека охра наесен. С хората довчерашни аргати, еретици и бунтари, влели се в пълноводието на разкрепостеното ни битие.
В неговите картини и литографии присъствието на България не е гол пейзаж, нито пък мъртва етнография. То е във вековечните корени на духа, в битките за свобода, в премъдростта на труда, в багрите и ритъма на обновената ни земя.
Ганко Цанов
Балкански рисува с пламенни цветове. Неговият произход от Сезан е явно видим в по-ранните картини, които са изградени от цветове. Тогава обаче той се обръща към своя национален фолклор и линията печели все повече значение в неговите картини, превръща се в черно очертание на гладка цветна повърхност и този начин на рисуване ни осигурява радостни, добре построени и в блестящи цветове греещи картини от живота на България. Един художник, който разбира да общува с цветове, но също и да рисува с тях.
из отзив във “Neues Osterreich”
по повод изложба във Виена
на Пенчо Балкански – 1963
Но… това не са снимки! Това са просто живи, изразителни, приказващи образи. Този майстор е успял да улови с обектива на апарата си най-характерното, най-типичното, най-изразителното!
в. „Народна трибуна”, 1933 г.
по повод първата фотоизложба на Пенчо Балкански
В тези снимки виждаме постиженията на модерната българска фотография. Пенчо Балкански е фотограф-художник. Той изучава своите обекти, избира отсечката и моментите, подчертава характера.
оценка на пловдивския художник Цанко Лавренов
по повод фотографска изложба на Пенчо Балкански, 1935 г.
От него
Картини от Пенчо Балкански
- Васил Левски в Троян
- Връбница
- Възрожденка
- Генерал Карцов в Троян
- Захарий Зограф в Троянския манастир
- Майстори на траптихи
- Моето село
- На чардака
- Сватба в Троян
- Созопол
- Троянска сватба
- Троянският зограф Пенчо х. Найденов
- Троянският манастир с кулата
- Пенчо Балкански
Моите литографии са с различна тематика, но характерното за тях е, че са подчинени на живото усещане. Търся колорит, близък до националната гама, с която са ме възпитали българските майки. Ако нямах сърдечен допир със земята ни и отношение към нея и към хората, едва ли щеше да се появи това богатство.
Аз мога да се развълнувам от едни вълнени чорапи, изплетени от българка, и от тях да композирам цветовете.
Когато чуя гласа на Осъма, не мога да не се развълнувам, да не се сетя за моето детство. Защото шумът на Осъма е гласът на моето детство.
Пенка Петрова,
„Всичко в картините му е българско”
в. „Троянски глас”, № 17, 26 апр. 1978.
Галерия
- „Два свята” – майката и съпругата на Пенчо Балкански, 1937 г.
- Фото студио „Луна”, интериор
- Фото студио „Луна”, интериор
- Пенчо Балкански и Роза Балканска, 30-те години на ХХ век
- Пенчо Балкански със сина си Александър при завършване на Академията
- Пенчо Балкански, Р. Балканска, Ал. Балкански (в средата) и Тодор Балкански (бебе)
- С Найден Петков в Ловеч, 1980 г.