Пенчо Балкански

Живот в дати

1908 г.

Роден в троянското село Ломец.
1923 г.

Отива в София, където започва да се занимава с фотография.
Първа фотографска изложба в галерията на „Родно изкуство”. Отваря врати фото „Луна”.
1936 г.

Изложби във Виена.
1939 г.

6-та самостоятелна изложба.
1948 г.

Изложба с Вяра Янсен и Елена Панева в галерията на бул. „Цар Освободител” 14 в София.
50-те г.

Започват търсения в областта на монотипията. Рисува в село Богдан.
1958 г.

Изложба в галерията на ул. „Раковски” 125.
1963-1968 г.

Изложби във Виена, Троян, Карлово, София.
1974 г.

Изложба в Париж.
1978 г.

Самостоятелна изложба в галерията на „Раковски” 125.
80-те г.

Търсения в областта на живописта.
1983 г.

Юбилейна изложба в залите на ул. „Шипка” 6.
1985 г.

На 1 декември в София завършва житейския път на художника.

За него

Навсякъде той е с България, понесъл в душата си онова „най-хубаво село в света”. С баирите и мерата, с нивите, лиснати със сочно зеленило напролет и мека охра наесен. С хората довчерашни аргати, еретици и бунтари, влели се в пълноводието на разкрепостеното ни битие.
В неговите картини и литографии присъствието на България не е гол пейзаж, нито пък мъртва етнография. То е във вековечните корени на духа, в битките за свобода, в премъдростта на труда, в багрите и ритъма на обновената ни земя.

Ганко Цанов

Балкански рисува с пламенни цветове. Неговият произход от Сезан е явно видим в по-ранните картини, които са изградени от цветове. Тогава обаче той се обръща към своя национален фолклор и линията печели все повече значение в неговите картини, превръща се в черно очертание на гладка цветна повърхност и този начин на рисуване ни осигурява радостни, добре построени и в блестящи цветове греещи картини от живота на България. Един художник, който разбира да общува с цветове, но също и да рисува с тях.

из отзив във “Neues Osterreich”
по повод изложба във Виена
на Пенчо Балкански – 1963

Но… това не са снимки! Това са просто живи, изразителни, приказващи образи. Този майстор е успял да улови с обектива на апарата си най-характерното, най-типичното, най-изразителното!

в. „Народна трибуна”, 1933 г.
по повод първата фотоизложба на Пенчо Балкански

В тези снимки виждаме постиженията на модерната българска фотография. Пенчо Балкански е фотограф-художник. Той изучава своите обекти, избира отсечката и моментите, подчертава характера.

оценка на пловдивския художник Цанко Лавренов
по повод фотографска изложба на Пенчо Балкански, 1935 г.

От него

Картини от Пенчо Балкански

: Васил Левски в Троян

: Връбница

: Възрожденка

: Генерал Карцов в Троян

: Захарий Зограф в Троянския манастир

: Майстори на траптихи

: Моето село

: На чардака

: Сватба в Троян

: Созопол

: Троянска сватба

: Троянският зограф Пенчо х. Найденов

: Троянският манастир с кулата

: Пенчо Балкански

Моите литографии са с различна тематика, но характерното за тях е, че са подчинени на живото усещане. Търся колорит, близък до националната гама, с която са ме възпитали българските майки. Ако нямах сърдечен допир със земята ни и отношение към нея и към хората, едва ли щеше да се появи това богатство.

Аз мога да се развълнувам от едни вълнени чорапи, изплетени от българка, и от тях да композирам цветовете.

Когато чуя гласа на Осъма, не мога да не се развълнувам, да не се сетя за моето детство. Защото шумът на Осъма е гласът на моето детство.

Пенка Петрова,
„Всичко в картините му е българско”
в. „Троянски глас”, № 17, 26 апр. 1978.