Troyan Museum
  • НАЧАЛО
  • ЗА МУЗЕЯ
    • История
    • Музей в куфар
    • Библиотека и научен архив
    • Публикации и издания
  • ЕКСПОЗИЦИИ
    • Основна експозиция
    • Експозиция “Възраждане”
    • Троянски живописци
    • Експозиции на открито
      • Сливовата култура
      • Лапидариум
    • Обект “Къща Иван Хаджийски”
  • ЦЕНИ И УСЛУГИ
  • СЪБИТИЯ
  • НОВИНИ
  • ГРАДСКА ПАМЕТ
    • Состра
    • 34-ти Троянски полк
    • Личности
  • РАБОТНО ВРЕМЕ И КОНТАКТИ

Галерия Серякова къща Троян

Петър Хаджиев

Петър Хаджиев
  • Живот в дати
  • За него
  • От него
  • Галерия

Живот в дати

  • 1905 г.

    Роден на 11 юли в с. Орешак, общ. Троян.

  • 1929 г.

    Завършва Държавна художествена академия – София при проф. Стефан Иванов.
    Учителства в Никопол, Разлог, Берковица, Луковит, Угърчин, Орешак.

  • 1936 г.

    Установява се като учител в Троян.

  • 1944 г.

    В Троянския манастир проучва и урежда със собствени картини, графика и художествени портрети стаята-скривалище на Васил Левски.

  • 1960 г.

    Пенсионира се в Политехническа гимназия „Васил Левски” – Троян.

  • 1969 г.

    Награден с орден „Кирил и Методий”, сребърен.
    Представя 6 самостоятелни изложби.
    Участва в създаването на Музея на занаятите – Троян и музея в Ловеч.
    Консултант при изграждането на Панорама „Плевенска епопея 77”.
    Изработва архитектурни проекти на паметници.

  • 1990 г.

    Умира в Троян.

За него

… Хаджиев бе първият троянски художник, който разработи голяма поредица портрети на местни троянски герои, участници в революционните борби на нашия народ против османското робство. Той се вдъхновява от подвига на портретуваните и картините му, окачени в коридорите на Троянската гимназия, възпитаха не едно поколение средношколци в духа на чистия народен патриотизъм на възрожденците.

Стефан Балевски
„Изложбата на художника Петър Хаджиев”
в. „Троянски глас”, № 45, 8 ноем. 1978.

Хаджиев беше първият троянски художник, който вярно оцени забележителните естетически качества на местните художествени занаяти и написа академично издържан научен труд за троянското грънчарство. Голяма е заслугата му и за създаването на Музея на художествените занаяти и Историческия музей в Троян.
Даренията, които направи Петър Хаджиев, са още една похвална обществена проява, която разкрива личността на художника като гражданин с будно обществено чувство, милеещ за културното издигане на града ни.

Стефан Балевски
„Дарение на наш художник”
в. „Троянски глас”, № 40, 2 окт. 1985.

В неговите картини, реставрации и проучвания се виждат познати обекти, които освен художествени качества имат и документален характер… Неговите картини изобразяват нашите планини, старите къщи на родолюбци, исторически епизоди от Освободителната война, партизанското движение, портрети на възрожденци, Ботеви четници, опълченци или майстори на художествените занаяти.
…
В областта на портрета Хаджиев работи от ранните си години и досега. Той ни оставя много добри творби, в които се чувства умението да намери убедителна прилика и да вдъхне вътрешен живот на моделите. Сред тази поредица портрети, която включва образите на литературния критик Минко Николов, на социолога Иван Хаджийски, на заслужилия майстор Найден Тотев, на съпругата на художника и др., се отделя с живописните си достойнства и психологическа вглъбеност портретът на майката. Синовната обич и привързаност е наситила този образ с емоционално съдържание.

к.ф.н. Дочо Лазаров
„Без да измени на своето естетическо верую”
в. „Троянски глас”, № 49, 4 дек. 1985.

Хаджиев излага пейзажи, композиции, портрети и мъртва природа. Пейзажите му преобладават в изложбата и третират нашата природа, предимно планината, реките и интересни изгледи от града. Планината е подчертана в нейната масивност и приказност – два съществени и характерни белега, които не са избегнали от наблюдателното око на художника. Снежните върхове на нашия Балкан в картините са предадени много добре с техните багрови оттенъци, с тяхната примамваща далечина и с тяхната солидност. А в предните планове се чувства меката линия на нашите предпланини и тяхното разнообразие от гори и ливади, с разпръснати в тях дървета.

Димитър Гимиджийски
„Изложбата на Хаджиев”
в. „Хемус”, № 285, 1 юли 1941.

От него

Картини от Петър Хаджиев

Иван Хаджийски
Иван Хаджийски
Опълченецът Петър Табаков
Опълченецът Петър Табаков
Минко Марковски
Минко Марковски
Отрядът на Карцов преминава през Балкана
Отрядът на Карцов преминава през Балкана
Родословно дърво на Папазовски род
Родословно дърво на Папазовски род
Празната паница
Празната паница
Майка с детенце
Майка с детенце
Жетварки
Жетварки
Сливобер
Сливобер
Пейзаж
Пейзаж
Миленча
Миленча
Къща в Орешак
Къща в Орешак
Манастир
Манастир

Петър Хаджиев - Грънчарството в Троянско

Като сътрудник на Етнографския институт с музей ми бе въз­ложено да проуча развитието на грънчарския занаят в Троян и Троянско. Но да се работи в една област, каквато представят бъл­гарските народни занаяти, непроучени до сега, е труд твърде отго­ворен, особено що се отнася до въпроса за миналото на занаятите. Необходимо е изследвачът да разпитва множество стари люде – занаятчии и други, да се справя с местни предания, имена и обичаи, да събира веществени останки, да прави рисунки-реставрации, фото-снимки и др. Така събраният материал, словесен и веществен, под­реден и систематизиран, може да представя известен принос към науката. При изследване на грънчарския занаят в гр. Троян и Троянско следвах в общи черти тоя именно метод на работа.
…
… За троянското грънчарство държах да изтъкна самобитното и типичното в занаята, което се е развило на местна почва, както по отношение на материалите, обработката, украсата и на бита на грънчарските работници (майстори, калфи и чираци), така и по отношение на създадения фолклор — легенди, песни, пословици, сравнения и др., възникнали у народа вследствие на употребата на различните грънчарски изделия.
Изказвам благодарност на всички грънчари от Троян и Троянско, които ме подпомогнаха при работата със своя опит и своите знания.

Петър Хаджиев
из Предговор към “Грънчарството в Троянско”.
С., БАН, 1954, 83 с., граф., ил.

Оригинална конусообразна затворена грънчарска пещ с работника до нея
Оригинална конусообразна затворена грънчарска пещ с работника до нея
Троянски майстор-грънчар
Троянски майстор-грънчар

Петър Хаджиев - За сливовата култура

СЛИВОВАТА КУЛТУРА В ТРОЯНСКО, ОТРАЗЕНА В ПОМИНЪКА И БИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО
(Историко-етнографска студия)

„Нека ми бъде позволено да се представя:
Имам висше художествено, педагогическо и военно образование. Роден съм и отрасъл в селско семейство, където култа към земята, домашните животни и овощните дървета беше издигнат до реален пиетет. Още от малък опознах селския труд, особено труда, свързан с овощните дървета, най-вече със сливата, защото хората от Троянския край се препитаваха най-вече от сливовия плод – като храна и суровина за производството на сливова ракия, част от която консумираха по повод на различни битови случаи, а другата я продаваха на търговци и кръчмари и вземаха значителни суми (според селските мащаби) и от тази продажба осигуряваха издръжката на семейството и осигуряваха децата си да се учат, не рядко и висше образование.
…
В настоящия мой скромен труд съм се стремил да опиша лични впечатления, спомени и преживявания като селски син и труженик във всички процеси на сливарството, което беше основен доход преди 9.ІХ.1944 г., но съм се стремил да се вслушвам в съжденията и разговорите на троянеца как мисли и разсъждава по много въпроси не само по овощарството, но и по други проблеми, които го вълнуват. Така че до известна степен тази ми студия има и социологически характер.
И друго. По всички въпроси, за които се изискваше по-висока компетентност, съм се сондирал и с агрономи-специалисти.
Ще обърна внимание и на следното: студията се придружава с повече от 50 рисунки с туш – повечето от тях са рисувани от натура и имат документален битов характер. За фотоснимките, които прилагам, мога да кажа същото. И те разкриват една страница от бита и отношенията между акцизните власти, търговците и самия селянин-производител на сливи – бит, който вече е история от нашия Троянски край.
До голяма степен всичко, което е описано в тази студия, е минало – отношенията между хората, нравите, обичаите и словесния фолклор. А това придава на същата историко-етнографски облик. Да се надявам, че изложението (текст и рисунки, и фотоснимки) ще заинтересува любознателния читател.”

ПЕТЪР ХАДЖИЕВ

Стопанинът нагласява каца под навес за слагане сливи за варене на ракия. Вместимост: 600–800–900 литра.
Стопанинът нагласява каца под навес за слагане сливи за варене на ракия. Вместимост: 600–800–900 литра.
Стар бакърен казан (троянски бакърен казан). Виждат се: казанът, капакът, казанската футия и казанската лула, която минава през футията. Долу вляво е белият медник, в който се втича прясната ракия. Обикновено този казан има вместимост от 120 – 150 – 200 литра.
Стар бакърен казан (троянски бакърен казан). Виждат се: казанът, капакът, казанската футия и казанската лула, която минава през футията. Долу вляво е белият медник, в който се втича прясната ракия. Обикновено този казан има вместимост от 120 – 150 – 200 литра.
Грънчарски казан – казан, капак и лула все грънчарска направа и материал. (Тази рисунка е направена от натура в Троянския музей.)
Грънчарски казан – казан, капак и лула все грънчарска направа и материал. (Тази рисунка е направена от натура в Троянския музей.)
Бакърен казан с грънчарски капак и грънчарска лула. Този казан вече не се среща в Троянско. Той е употребяван в по-далечното минало.
Бакърен казан с грънчарски капак и грънчарска лула. Този казан вече не се среща в Троянско. Той е употребяван в по-далечното минало.
Бакърен казан с дървен капак (от орехово дебело дърво). Лулата е грънчарска, която се охлажда от струя вода, изтичаща от дървен улей (лакомица). Такъв казан, по разказа на стари хора, от деди и прадеди е имало в с. Голяма Желязна, Лесидрен, Съево и др.
Бакърен казан с дървен капак (от орехово дебело дърво). Лулата е грънчарска, която се охлажда от струя вода, изтичаща от дървен улей (лакомица). Такъв казан, по разказа на стари хора, от деди и прадеди е имало в с. Голяма Желязна, Лесидрен, Съево и др.
В Троянско се срещат и варианти на габровския казан с крива лула и охладител. За печелене на топлина казаните са вградени в тухлена пещ. Някои имат и страничен кран за изпускане на изврялата каша в чебур.
В Троянско се срещат и варианти на габровския казан с крива лула и охладител. За печелене на топлина казаните са вградени в тухлена пещ. Някои имат и страничен кран за изпускане на изврялата каша в чебур.
В Троянско се срещат и варианти на габровския казан с крива лула и охладител. За печелене на топлина казаните са вградени в тухлена пещ. Някои имат и страничен кран за изпускане на изврялата каша в чебур.
В Троянско се срещат и варианти на габровския казан с крива лула и охладител. За печелене на топлина казаните са вградени в тухлена пещ. Някои имат и страничен кран за изпускане на изврялата каша в чебур.
Бъчва (буре, бъдне, бъдън) за съхраняване на ракия. Материал: дъб, черница, бук. Вместимост средно: 200 – 300 л., а има и по-големи: 500 – 600 – 800 литра. Бъднето е сложено на специални подложки, за да се предпази от влагата. Стопанинът го подготвя за пълнене с ракия
Бъчва (буре, бъдне, бъдън) за съхраняване на ракия. Материал: дъб, черница, бук. Вместимост средно: 200 – 300 л., а има и по-големи: 500 – 600 – 800 литра. Бъднето е сложено на специални подложки, за да се предпази от влагата. Стопанинът го подготвя за пълнене с ракия

По своята същност трудът на Петър Хаджиев „Сливовата култура в Троянско, отразена в поминъка и бита на населението” представлява цялостно изследване на въпроса за сливовата култура в Троянския край. Авторът предлага кратки исторически данни за овощарството в България и в частност в Троян и Троянско; за троянската синя слива – засяване и грижи за сливовите дървета, начин за познаване зрелостта на сливите, бране и употреба. Подробно разглежда сливовия плод като храна на населението – методите за сушене на зрелите сливи, варене на маджун, сладко от сливи и мармалад, правене на сливов пестил, варене на сливова ракия. Специално внимание отделя на уредите и съдовете, които се ползват при производството и консумацията на ракията, на търговията с нея, на държавните закони и разпоредби за спиртните питиета, борбата срещу болестите и вредителите на сливовата култура, въздържателното движение в Троян и фолклора, свързан със синята слива и сливовата ракия.
Към текста са приложени 45 рисунки с туш и 5 фотоснимки с обяснителен текст към тях.
Копие на изследването се пази в библиотеката на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян.

Галерия

Петър Хаджиев
Петър Хаджиев
Петър Хаджиев
Петър Хаджиев
С проф. Иван Унджиев, Петко Топалов, Стефан Андрейчин и проф. Генчо Пирьов
С проф. Иван Унджиев, Петко Топалов, Стефан Андрейчин и проф. Генчо Пирьов
Петър Хаджиев пред платното
Петър Хаджиев пред платното
В изложбената зала
В изложбената зала
В изложбената зала
В изложбената зала
…на 80 години…
…на 80 години…

Пенчо Балкански Стефан Дачев

Related Posts

Дянко Дянков

Личности

Дянко Дянков

Васил Главлешки

Личности

Васил Главлешки

Стефан Дачев

Личности

Стефан Дачев

Пенчо Балкански

Личности

Пенчо Балкански

Troyan Museum
  • НАЧАЛО
  • ЗА МУЗЕЯ
  • ЕКСПОЗИЦИИ
  • ЦЕНИ И УСЛУГИ
  • СЪБИТИЯ
  • НОВИНИ
  • ГРАДСКА ПАМЕТ
  • РАБОТНО ВРЕМЕ И КОНТАКТИ
© Troyan Museum 2021
Този сайт използва "бисквитки" с цел подобряване на Вашето потребителско преживяване и представянето на сайта. Продължавайки да разглеждате нашата страница, Вие се съгласявате с използването им. Ако имате нужда от повече информация прочетете тук приемам
Политика за поверителност

Privacy Overview

This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are as essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.

Privacy Overview

This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are as essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.

Необходимо Винаги е активирано

Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.