… Хаджиев бе първият троянски художник, който разработи голяма поредица портрети на местни троянски герои, участници в революционните борби на нашия народ против османското робство. Той се вдъхновява от подвига на портретуваните и картините му, окачени в коридорите на Троянската гимназия, възпитаха не едно поколение средношколци в духа на чистия народен патриотизъм на възрожденците.
Стефан Балевски
„Изложбата на художника Петър Хаджиев”
в. „Троянски глас”, № 45, 8 ноем. 1978.
Хаджиев беше първият троянски художник, който вярно оцени забележителните естетически качества на местните художествени занаяти и написа академично издържан научен труд за троянското грънчарство. Голяма е заслугата му и за създаването на Музея на художествените занаяти и Историческия музей в Троян.
Даренията, които направи Петър Хаджиев, са още една похвална обществена проява, която разкрива личността на художника като гражданин с будно обществено чувство, милеещ за културното издигане на града ни.
Стефан Балевски
„Дарение на наш художник”
в. „Троянски глас”, № 40, 2 окт. 1985.
В неговите картини, реставрации и проучвания се виждат познати обекти, които освен художествени качества имат и документален характер… Неговите картини изобразяват нашите планини, старите къщи на родолюбци, исторически епизоди от Освободителната война, партизанското движение, портрети на възрожденци, Ботеви четници, опълченци или майстори на художествените занаяти.
…
В областта на портрета Хаджиев работи от ранните си години и досега. Той ни оставя много добри творби, в които се чувства умението да намери убедителна прилика и да вдъхне вътрешен живот на моделите. Сред тази поредица портрети, която включва образите на литературния критик Минко Николов, на социолога Иван Хаджийски, на заслужилия майстор Найден Тотев, на съпругата на художника и др., се отделя с живописните си достойнства и психологическа вглъбеност портретът на майката. Синовната обич и привързаност е наситила този образ с емоционално съдържание.
к.ф.н. Дочо Лазаров
„Без да измени на своето естетическо верую”
в. „Троянски глас”, № 49, 4 дек. 1985.
Хаджиев излага пейзажи, композиции, портрети и мъртва природа. Пейзажите му преобладават в изложбата и третират нашата природа, предимно планината, реките и интересни изгледи от града. Планината е подчертана в нейната масивност и приказност – два съществени и характерни белега, които не са избегнали от наблюдателното око на художника. Снежните върхове на нашия Балкан в картините са предадени много добре с техните багрови оттенъци, с тяхната примамваща далечина и с тяхната солидност. А в предните планове се чувства меката линия на нашите предпланини и тяхното разнообразие от гори и ливади, с разпръснати в тях дървета.
Димитър Гимиджийски
„Изложбата на Хаджиев”
в. „Хемус”, № 285, 1 юли 1941.
Картини от Петър Хаджиев
-
- Иван Хаджийски
-
- Опълченецът Петър Табаков
-
- Минко Марковски
-
- Отрядът на Карцов преминава през Балкана
-
- Родословно дърво на Папазовски род
-
- Празната паница
-
- Майка с детенце
-
- Жетварки
-
- Сливобер
-
- Пейзаж
-
- Миленча
-
- Къща в Орешак
-
- Манастир
Петър Хаджиев - Грънчарството в Троянско
Като сътрудник на Етнографския институт с музей ми бе възложено да проуча развитието на грънчарския занаят в Троян и Троянско. Но да се работи в една област, каквато представят българските народни занаяти, непроучени до сега, е труд твърде отговорен, особено що се отнася до въпроса за миналото на занаятите. Необходимо е изследвачът да разпитва множество стари люде – занаятчии и други, да се справя с местни предания, имена и обичаи, да събира веществени останки, да прави рисунки-реставрации, фото-снимки и др. Така събраният материал, словесен и веществен, подреден и систематизиран, може да представя известен принос към науката. При изследване на грънчарския занаят в гр. Троян и Троянско следвах в общи черти тоя именно метод на работа.
…
… За троянското грънчарство държах да изтъкна самобитното и типичното в занаята, което се е развило на местна почва, както по отношение на материалите, обработката, украсата и на бита на грънчарските работници (майстори, калфи и чираци), така и по отношение на създадения фолклор — легенди, песни, пословици, сравнения и др., възникнали у народа вследствие на употребата на различните грънчарски изделия.
Изказвам благодарност на всички грънчари от Троян и Троянско, които ме подпомогнаха при работата със своя опит и своите знания.
Петър Хаджиев
из Предговор към “Грънчарството в Троянско”.
С., БАН, 1954, 83 с., граф., ил.
-
- Оригинална конусообразна затворена грънчарска пещ с работника до нея
-
- Троянски майстор-грънчар
Петър Хаджиев - За сливовата култура
СЛИВОВАТА КУЛТУРА В ТРОЯНСКО, ОТРАЗЕНА В ПОМИНЪКА И БИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО
(Историко-етнографска студия)
„Нека ми бъде позволено да се представя:
Имам висше художествено, педагогическо и военно образование. Роден съм и отрасъл в селско семейство, където култа към земята, домашните животни и овощните дървета беше издигнат до реален пиетет. Още от малък опознах селския труд, особено труда, свързан с овощните дървета, най-вече със сливата, защото хората от Троянския край се препитаваха най-вече от сливовия плод – като храна и суровина за производството на сливова ракия, част от която консумираха по повод на различни битови случаи, а другата я продаваха на търговци и кръчмари и вземаха значителни суми (според селските мащаби) и от тази продажба осигуряваха издръжката на семейството и осигуряваха децата си да се учат, не рядко и висше образование.
…
В настоящия мой скромен труд съм се стремил да опиша лични впечатления, спомени и преживявания като селски син и труженик във всички процеси на сливарството, което беше основен доход преди 9.ІХ.1944 г., но съм се стремил да се вслушвам в съжденията и разговорите на троянеца как мисли и разсъждава по много въпроси не само по овощарството, но и по други проблеми, които го вълнуват. Така че до известна степен тази ми студия има и социологически характер.
И друго. По всички въпроси, за които се изискваше по-висока компетентност, съм се сондирал и с агрономи-специалисти.
Ще обърна внимание и на следното: студията се придружава с повече от 50 рисунки с туш – повечето от тях са рисувани от натура и имат документален битов характер. За фотоснимките, които прилагам, мога да кажа същото. И те разкриват една страница от бита и отношенията между акцизните власти, търговците и самия селянин-производител на сливи – бит, който вече е история от нашия Троянски край.
До голяма степен всичко, което е описано в тази студия, е минало – отношенията между хората, нравите, обичаите и словесния фолклор. А това придава на същата историко-етнографски облик. Да се надявам, че изложението (текст и рисунки, и фотоснимки) ще заинтересува любознателния читател.”
ПЕТЪР ХАДЖИЕВ
-
- Стопанинът нагласява каца под навес за слагане сливи за варене на ракия. Вместимост: 600–800–900 литра.
-
- Стар бакърен казан (троянски бакърен казан). Виждат се: казанът, капакът, казанската футия и казанската лула, която минава през футията. Долу вляво е белият медник, в който се втича прясната ракия. Обикновено този казан има вместимост от 120 – 150 – 200 литра.
-
- Грънчарски казан – казан, капак и лула все грънчарска направа и материал. (Тази рисунка е направена от натура в Троянския музей.)
-
- Бакърен казан с грънчарски капак и грънчарска лула. Този казан вече не се среща в Троянско. Той е употребяван в по-далечното минало.
-
- Бакърен казан с дървен капак (от орехово дебело дърво). Лулата е грънчарска, която се охлажда от струя вода, изтичаща от дървен улей (лакомица). Такъв казан, по разказа на стари хора, от деди и прадеди е имало в с. Голяма Желязна, Лесидрен, Съево и др.
-
- В Троянско се срещат и варианти на габровския казан с крива лула и охладител. За печелене на топлина казаните са вградени в тухлена пещ. Някои имат и страничен кран за изпускане на изврялата каша в чебур.
-
- В Троянско се срещат и варианти на габровския казан с крива лула и охладител. За печелене на топлина казаните са вградени в тухлена пещ. Някои имат и страничен кран за изпускане на изврялата каша в чебур.
-
- Бъчва (буре, бъдне, бъдън) за съхраняване на ракия. Материал: дъб, черница, бук. Вместимост средно: 200 – 300 л., а има и по-големи: 500 – 600 – 800 литра. Бъднето е сложено на специални подложки, за да се предпази от влагата. Стопанинът го подготвя за пълнене с ракия
По своята същност трудът на Петър Хаджиев „Сливовата култура в Троянско, отразена в поминъка и бита на населението” представлява цялостно изследване на въпроса за сливовата култура в Троянския край. Авторът предлага кратки исторически данни за овощарството в България и в частност в Троян и Троянско; за троянската синя слива – засяване и грижи за сливовите дървета, начин за познаване зрелостта на сливите, бране и употреба. Подробно разглежда сливовия плод като храна на населението – методите за сушене на зрелите сливи, варене на маджун, сладко от сливи и мармалад, правене на сливов пестил, варене на сливова ракия. Специално внимание отделя на уредите и съдовете, които се ползват при производството и консумацията на ракията, на търговията с нея, на държавните закони и разпоредби за спиртните питиета, борбата срещу болестите и вредителите на сливовата култура, въздържателното движение в Троян и фолклора, свързан със синята слива и сливовата ракия.
Към текста са приложени 45 рисунки с туш и 5 фотоснимки с обяснителен текст към тях.
Копие на изследването се пази в библиотеката на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян.
-
- Петър Хаджиев
-
- Петър Хаджиев
-
- С проф. Иван Унджиев, Петко Топалов, Стефан Андрейчин и проф. Генчо Пирьов
-
- Петър Хаджиев пред платното
-
- В изложбената зала
-
- В изложбената зала
-
- …на 80 години…
