Найден Шейтанов

Живот в дати

1890 г.

Роден на 18 ноември в Троян. Завършва прогимназия в Троян, гимназия в София и философия в Лайпциг и Прага с докторат.
1913 г.

Публикува „Чешкият печат за българите”.
1919-1920 г.

Учител в Троян. Изнася лекцията „Популярни исторични бележки за Троян и околността”, издадена в Годишен отчет на Народообразователно дружество „Наука” – Троян.
1920 г.

Установява се в София. Започва работа като преподавател по немски език в Първа мъжка гимназия.
1922 г.

Публикува „Байкал и българите”.
1923 г.

Защитава хабилитационен труд за доктор на тема „Полша и Тилзитския договор”. Първи публикации в списание „Златорог”.
1928г.

Издава брошурата „Култ на тялото – борба за нова култура и нов мироглед”.
1931 г.

Публикува в Известия на Етнографския музей „Наречие на софийските цигани”, издава философско-поетичната си книга в 2 части в съавторство със съпругата си Мери Иранек „Любов – космогония – начало”.
1931-1944 г.

Публикува в списанията „Българска реч”, „Изкуство и критика”, „Философия и социология” и във вестниците „Хемус”, „Подем” (Троян), „Литературен глас” и „Изгрев”.
1939 г.

Издава „Балкано-български титанизъм”.
1941-1943 г.

Учител по немски език в Първа мъжка гимназия в София. Евакуиран в Троян. Преподава на деца немски език.
1970 г.

Умира на 20 февруари в София.

За него

Има личности в историята на всяка култура, които по емблематичен начин стават изразители на националното културно съзнание. Не е необходимо да са част от светския или властовия елит на страната или дори да са постигнали престижни научни постове. Науката и културата предпочитат не високопарните пози, а служенето и всеотдайността. Скромният наглед и незаслужено забравен български публицист и учител д-р Найден Шейтанов отдава цялата си интелектуална енергия и талант за културното и историческото самосъзнание на своята нация. А оттам и за бленуваната от него роля на българския народ като авангард на прогреса на Балканите и достоен участник в световноисторическия процес, чието ускоряване в модерната епоха интуитивно усеща.

В опита на Найден Шейтанов да конструира система на национален светоглед или дори вселеноглед, както е наричан на отделни места, из научното и публицистичното му творчество личи искреност и добронамереност, лишена от шовинизъм и агресивност към Другостта. За него подобен, претендиращ за универсална епистемологична ценност, светоглед е едновременно космогония и етика, родинознание и поглед към световната история. Но винаги поглед от позициите на българското и отношението към него. Той изрично говори за балканобьлгарския титанизъм като хуманизъм.

„Макар и утопична, рамката, в която Шейтанов поставя българското начало, е наистина чутовно-титанична. Балкано-българският светоглед се оказва наследник на всички незагубени и съхранени в народната ни памет стойностни културни тенденции, сплавяващи в единство тракийската, критско-микенската, йонийската, далекоазиатската, римската, византийската духовни опитности. Набляга се на богомилската идея за балканската всечовечност. От утопия, обърната назад, Шейтанов си поставя задачата да реконструира един модел на бъдещата България, обединяващ и стимулиращ градивните енергии на нацията.

Троянец, немски възпитаник, културфилософ и културисторик, учител в Първа мъжка гимназия в София, радвал се на обичта и уважението на своите възпитаници, възприемали го като истински европейски интелектуалец от маниерите и начина на обличане до енциклопедичната му начетеност ц сладкодумие.”

Ерика Лазарова – из предговора към
„Балкано-бьлаарският титанизъм”

“Идеята за любовта като космическа сила (или космогоничен принцип) от българската митология и светоглед Шейтанов разглежда като основа на мирозданието. Изисква се наистина много обич към българското като субстанция на личностните ви корени и дълбоко родолюбиво чувство, дръзнало да направи сравними българската митология със световните образци, за да се роди подобна поема в проза. Но смисълът е още по-грандиозен – създаване на оригинално българско петокнижие: Любов, Човек, История, Култура, Съдба.”

Ерика Лазарова – из предговора към
„Балкано-бьлаарският титанизъм”

От него

Самостоятелно издадени произведения

Цървулиада. Драма в 3 действия, 1923.
Култ на тялото. Борба за нова култура и нов мироглед, 1928.
Любов. Вселеноглед. Начало (съавт. Мария Шейтанова), 1931, 1933.
Принос към говора на софийските цигани, 1933.
Велико-български светоглед, 1941.
Популярни исторични бележки за Троян и околността, 2000.
Балкано-българският титанизъм, 2006.

Избрано

„Словесното богатство на нашия народ не се изчерпва с известните вече умотворения, събирани отоколо половин век насам и издавани от частни лица и държавни учреждения. Освен тоя, така да се каже, официален фолклор има обаче и друг, неофициален, който „не е за пред| хора”, ала е също тъй изобилен и дори много по-любим на млади и стари, на мъже и жени. Той обема, както и официалният, песни с буен ритъм, приказки, наричали „масали”, пословици, изрази, отделни думи, вид тайни езици, сетне географски названия и пр. Всички тия творения се въртят в магичния кръг на пол и на любов, искрят от духовитости и откриват или само загатват за практиката и мъдростта на живота.”

„Сексуалната философия на българина”
(увод в нашия неофициален фолклор)
Найден Шейтанов