Проф. Никола Шипковенски

Живот в дати

1906 г.

Роден на 19 декември в Троян.
1925-1933 г.

Следва медицина в Софийския университет.
1934 г.

Работи като участъков лекар в с. Орешак.
1934-1937 г.

Общински градски лекар в Троян.
1936-1939 г.

С прекъсвания специализира в Мюнхен нервни и душевни болести.
1938 г.

Издава в Берлин на немски език „Шизофрения и убийство”.
1938-1939 г.

Доброволен лекар.
1939-1942 г.

Доброволен, а след това и редовен асистент в Университетската невро-психиатрична клиника в София.
1943-1945 г.

Доброволен, а после и редовен асистент в Института по съдебна медицина при СМА.
1945-1947 г.

Редовен, а после главен асистент в Университетската невро-психиатрична клиника.
1947-1954 г.

Редовен доцент в Университетската невро-психиатрична клиника.
1954 г.

Професор.
1955 г.

Издава „Умствена недоразвитост и невменяемост” и „Съдебнопсихиатрични проблеми на травмената болест на мозъка”.
1957 г.

Издава „Циклофрения и убийство”.
1960-1961 г.

Член на Международния съвет по групова психотерапия, излиза във Виена „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози”.
1962 г.

В Йена излиза от печат „Слабоумие и престъпление”.
1963 г.

Член на Френското дружество за психосоматична медицина и на Световната федерация по неврология, издава на немски език „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар”.
1968 г.

Защитава дисертация за получаване на научна степен „Доктор на медицинските науки” на тема „Проблеми на шизофренните и циклофренните умъртвявания”.
1971 г.

Консултант към Психиатричната клиника на Медицинска академия.
1974 г.

Издава на японски език „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар”.
1976 г.

Умира на 8 април в София.

За него

Оценките, които медицинските среди в света дават на клинициста и учения проф. Шипковенски намират израз и в членството му в над 25 представителни медицински международни, чуждестранни и национални научни общности, които го избират за свой член и почетен член.

Някои от тях са:
Дружеството на немските психиатри и невролози
Международният съвет по групова психиатрия
Френското дружество запсихосоматична медицина
Световната федерация по неврология
Националният съвет по престъпления и престъпност в Ню Йорк
Вицепрезидент на Международната асоциация по социална психиатрия
Почетен член на Обществото за напредък на психотерапията в САЩ
Съюзът на научните работници в България
Научното дружество на българските невролози и психиатри

Поколения български лекари позпават обаятелното слово на лектора и учителя проф. Шипковенски. Изнесени на блестищ, литературен български език и висок медицински стил, в тях, както в повечето оттрудовете му, научната фактология и клиничният анализ оживяват чрез образите на известни и по-малко известни литературни произведения.

„Преподаването е свещенодействие” – казва той и щедро предава своя опит. В клиниката създава кръжок по психиатрия, включва студентите си в научни разработки.

Изключителни са заслугите на проф. Шипковенски за развитието на българската психиатрия като лекар, преподавател и учен. Респектиращо е огромното му научно дело. Над 300 са публикуваните научни трудове в различните области на психиатрията – продукт и на интензивна практическа дейност и клинични изследвания, приносни за нашата медицинска наука и авторитета на нашата страна. Благодарение на проф. Шипковенски съдебната психиатрия се обособява като престижен клон на психиатричната ни наука. Работата му получава голямо международно признание, а българската съдебна психиатрия и досега следва очертаната от него посока.

С огромното си, оригинално и приносно научно дело проф. Никола Шипковенски получава признанието и уважението на международните научни общности. Но както често се случва, не е щаден в родината, не ся му спестени болка и огорчение. Вероятно това го е правило по-силен. Съвсем сигурно е и това, че да устои му е помагал и троянският балканджийски корен.

Проф. Никола Шипковенски никога не се затваря единствено в границите на своите професионални интереси, никога не е бил кабинетен учен и сигурно затова са успешни опитите му да обосновава научните си твърдения, защото психиатрията не е само патология на човешката личност, тя е наука за човешката същност, за радостите и тревогите, за наследствената обремененост, за стресовете, за душевните битки, които човек води сам със себе си. Неща, които се усещат и откриват в ежедневното общуване.

Най-голямото признание за един учен, лекар и преподавател са почитта, уважението, доверието на неговите ученици и колеги, на пациентите, на гражданите – нещо, на което той винаги се е радва.

От него