Бочо Донев

Живот в дати

1904 г.

Роден на 30 май в с. Орешак, общ. Троян.
1928 г.

Завършва Художествената академия – София, специалност живопис при проф. Никола Маринов и проф. Д. Гюдженов.
1929-1930 г.

Рисува “Нашето семейство”, “Портрет на Васка Емануилова”, “Хлябът”.
1935-1936 г.

Специализира графика в Полша. Твори пейзажи, битови композиции, портрети. Участва в Общи художествени изложби.
1964 г.

Награден с орден „Кирил и Методий”, ІІ степен.
1927-1967 г.

Урежда 16 самостоятелни изложби в Троян, Плевен, Ловеч, Свищов, Русе и София. Изявява се и като приложник. Много негови проекти са внедрени в производството на текстила, керамиката и пирографията.
1969 г.

Умира в Троян.

За него

„Няколко дни ни делят от закриването на изложбата на младия художник Бочо Донев. Роден в недрата на Балкана, закърмен и подхранван от нашия селски бит, той носи отпечатъка на средата, от която изхожда – скромен и непретенциозен, а въпреки това дарованията му го наложиха като художник-портретист. Вече 3-4 години са зад нас, в които той можа да обърне внимание на нашата критика с своите постижения, да подхрани вярата и укрепи убеждението, че ще заеме едно завидно място в бъдещето на нашето изкуство.
…
За забелязване у Донева е, че заложбите му се развиват решително напред с една планомерност и непоколебимост, и още със стремежът му да търси, изучава и да осмисля своите платна. Той проявява естествена леснина да прониква в душата на модела и да предава характера му непринудено и лесно, без особена натруфеност, но с поразителна вещина и сигурност в четката.”

А. Андреев
„Изложбата на Донев”
в. „Хемус”, № 84, 15 юни 1930.

„В сегашната изложба на Донев, устроена от 8 до 12 ноември в читалището, преобладава пейзажа. Ние знаехме художника за портретист и затова изложбата ни изненада.

Донев в пейзажите си третира природата, по-точно – Троянската природа и в картините му има определеност и конкретност, които дават възможност да се съди за ценните му качества. За пръв път нашата природа с нейните особености – планини, ливади, гори, синьо небе и дълбочина – намират верен и прекрасен израз в таблата на един художник.

В пейзажите на Донев има топлота, яснота и спокойствие, които безспорно отразяват една красота, излязла от душата на художника.
…
С тая първа своя пейзажна изложба Донев дава доказателство, че владее пейзажното изкуство и ние се надяваме, че след това той ще премине по-нататък – понеже всички технически данни са на лице – и ще се възмогне до едно творчество, в което ще може да даде в свободни композиции не само типичното в нашия пейзаж, но и характерното за нашия дух и бит.”

Д. Гимиджийски,
„Изложбата на Донев”
в. „Хемус”, № 149, 15 дек. 1933.

Значително място в дейността на акад. Балевски заема всичко онова, което той върши като организатор и ръководител на науката. Той има вече немалко свои произведения, по-големи или по-малки трудове, някои от които писани, други изнесени устно, импровизирано и записани на стенограма, в които проникновено, със заангажирана страстност тълкува въпросите за организацията и за задачите на нашата наука, за ролята на Българската академия на науките, за общонационалния ни живот, за характера на научно-техническата революция.

ПАНТАЛЕЙ ЗАРЕВ
„Живот, отдаден на науката”

Името на акад. Балевски се нарежда между имената на онези учени у нас, които поставиха основите и участвуваха активно в изграждането на съвременната българска техническа наука и образование, които начертаха насоките за създаването и развитието на нашата машиностроителна промишленост.

Личността на акад. А. Балевски се очертава ярко на фона на нашата общественост с големите достойнства на ерудирания преподавател, учен и организатор на българската наука, на неуморния обществен деец и пламенен родолюбец, на човека със силно изострено съзнание за дълг, морал, етика и гражданска доблест.

Чл.-кор. ЛЮБОМИР КАЛЕВ

От него