Димитър Икономов

Живот в дати

1839 г.

Роден в Троян в семейството на свещенник Христо Икономов.
1853 - 1856 г.

Учи в Ловеч при даскал Емануил Лазаров.
1860 - 1861 г.

Заминава в Цариград, където баща му е свещеник в българската църква. Запознава се с борбата на българския народ за църковна независимост.
1863 г.

Учител в Оряхово. Активно участва в обществения живот.
1867 г.

Заедно с Ц. Вълчев, А. Лулчев и Георги Катранов в дюкяна на братя Цако и Димитър Милчеви в Оряхово основават таен революционен комитет. След неуспешен заговор за пренасяне на оръжие в България е заловен, но успява да се спаси отново в Румъния. Заминава за Белград и се включва във Втората българска легия.
1868 г.

След разформироването на Легията се завръща в Румъния. Установява връзка с българските емигранти в Букурещ. Живее първо в Зимнич, а после – в Турну Мъгуреле.
1874 г.

Заселва се в Александрия и отваря хлебарница, която става средище на българските емигранти. Включва се в БРЦК и е негов деен член.
1875 г.

Като делегат на Александрийския комитет участва в свиканото от Хр. Ботев събрание на БРЦК на 10 август. На историческото събрание през м. септември, на което се взема решение за сформиране на чета, която под предводителството на Панайот Хитов да окаже помощ на участниците в Априлското въстание, Д. Икономов дава идеята за превземането на парахода „Радецки”.
16 май 1876 г.

Отплава от румънския бряг при Гюргево заедно с Ботевата чета, на чийто щаб е член.
17 май 1876 г.

Стъпва на Козлодуйския бряг, целува родната земя и поема по пътя на смъртта, безсмъртието и славата…
27 май 1876 г.

Начело на група от 20 четника е обграден от черкези и башибозуци в една воденица при с. Литаково, пленени и откарани в Орхание (Ботевград), а оттам – в Софийския затвор. Осъдени на смърт чрез обесване. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор в окови. Отведени са в Цариград, а оттам – на о. Родос.
20 март 1878 г.

Освободен е по силата на Санстефанския мирен договор и се завръща в Троян.
1879 г.

Народен представител в Първото велико народно събрание. Член на административното управление в Троян.
1880 г.

Околийски началник в Дряново.
1881 - 1883 г.

Околийски началник в Курт бунар (Тервел).
1884 г.

Народен представител в ІV обикновено народно събрание.
1889 г.

Член на Окръжния съвет във Варна.
29 март 1896 г.

Умира във Варна, където е и погребан.

За него

„Той беше цял философ. Дрехи, ядене, разходки – нищо не го интересуваше. Единственият негов идеал беше освобождението на България. Гдето идеше, с който се събереше, това говореше. С една реч, той беше примерен патриот.”

Георги Стойчев от Трявна,
близък другар на Икономов делил с него неволите на хъшовския живот

„Едно име, към което се връщаме като към първоизвор на великия идеал за всеотдайна служба на род и родина. Едно име, което напомня за високата цена на свободата и за щастието да бъдем негови потомци.”

Пенка Петрова-Голийска
из Слово за Димитър Икономов-Димитриката

„Главната заслуга на Димитър Икономов се състои в активното му участие в подготовката и бойния път на четата. Сам той е бил образец на истински патриот, честен и скромен, прегърнал и усърдно се борил за една идея, която увенча легендарните герои с ореола на безсмъртието.”

Ст. Ковачев
из Пояснителни бележки към Икономов, Пенчо.
Материали за Ботевата чета.
Троян, 1966, 35 с.

От него

ПИСМО НА ДИМИТЪР ИКОНОМОВ
ДО ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ И ДРУГИ ДЕЙЦИ
В АЛЕКСАНДРИЯ

Мили мои,
Продължавам, за да ви дам достатъчно доказателство, че ви упълномощавам за всичко, каквото, че съм аз – сте вие и на вас оставям тези големи затруднения и не само тебе Стойчев, но и на всичките приятели, които съчувствуват сега за мене. Г [-н] Илия Широков, Недко Н. Б., П. Свещарина и П. Караджов, аз бих ви писал много, но защото не ще можете търпя, не ща да ви вече п[иша] нищо, което е само мое, нито мога ви яви намерението си, защото се водя от начала истински, за какъвто ме познавате – „Свобода или смърт”. Когато отида в отечество, ще ви отговоря.
Съм Димитър х. Икономов
Ще чуете гласа ни и ще се потвърди плана ми, когото 1 година съм проповядвал. Също на вас любим и почитающ ви
D. H. Iconomov
Поздравява ви Васил и е с мене тоз час в Журжево и тръгваме заедно.
Д.Х.И.

• • •

На 17 май, когато вече беше се съмнало и слънцето величествено отразяваше златните си лъчи във водите на Дунава, „Радецки” плаваше над Оряхово. Посветените в тайната на преминаването се събрахме в един ъгъл на II класа и разисквахме въпроса, как да се превземе параходът. След обмяна на мнения вземаха се следните решения: Давид Тодоров, който знаеше немски, заедно с поп Сава ще заробят капитана; Юрдан Инджето с още двама души ще отстранят машиниста и огняря и ще слушат заповедите на новия капитан; Сава Пенев, Георги Апостолов и още двама ще завземат кормилото. Определиха се караули, знаменосец и други длъжности. Н. Войновски, който беше фактическият командир на четата, бе назначен за пазител на реда. Параходът ще спре при с. Козлодуй, което се намира между Оряхово и Лом. Когато всичко бъде готово, воеводата Ботев ще излезе налице и ще даде команда за изпълнение на плана. Неговата свита или щаб се състоеше от следните лица: Г. Апостолов, С. Соколов, Д. X. Икономов, Н. Обретенов, П. Ванков и Г. Матев. Момчетата чувствуваха, че се върши нещо важно, ала не можаха нищо да доловят.

Наближаваше съдбоносната минута да се действува. Всички се подготвиха да заемат определените им длъжности. Около пладне, когато всичко беше вече готово, Ботев съблече гражданските си дрехи, облече бляскавата си форма и препаса сабята и револвера си. Той силно се вълнуваше. Лицето му пламна. Очите му святкаха, като че ли изпущат искри. Придружен от цялата си свита, която го чакаше, с електрическа бързина се спусна към кабината на капитана, който бе вече заграден от Д. Тодоров и поп Сава, изсвири с рога си и извика силно: „На оръжие!” С необикновен трясък сандъците се разбиха, момчетата се въоръжиха. Обикновените пътници гледаха уплашено и не разбираха какво става. Жени и деца изпищяха от страх. Разпоредителите ги вкараха в I класа. Ботев заповяда да доведат капитана, който бе стреснат и смутен. Препоръча му се, че е воевода на 200 души български въстаници, които отиват да помагат на въстаналите си братя, и поиска доброволно да отстъпи парахода на негово разположение и да ги изведе на желаемия бряг. Капитанът отначало се възпротиви, но когато се намеси щабът и го заплашихме, че ще потопим парахода, ако се не съгласи с исканията ни, той отстъпи. По негово настояване даде му се уверение, че е бил насилен от въстаниците да спре парахода на турския бряг без скеля, за да му послужи за оправдание пред неговото началство. След споразумението и помирението всички момчета си облякоха формите, различни по кройка и нашивки, и се наредиха за един вид преглед. Знаменосецът Перо Македонеца под звука на тръбата издигна знамето, което носеше Н. Обретенов, поп Сава го благослови и всички го гледахме с благоговение. Ботев произнесе няколко патриотически думи и съобщи, че той е определен от комитета за воевода, и запита дали го одобряваме. Единодушно и с възхищение бе одобрен и приет. Моментът бе величествен и трогателен.

Няколко души от свитата отидоха между пътниците да ги успокоят, защото се бяха силно изплашили, особено турците, между които имаше и чиновници. Те разбраха, че сме комити, както те наричаха нашите бунтовници, и си помислиха, че могат да бъдат изклани или издавени във водите на Дунава.

…
Капитанът зае своето прежно място. Около 3 часа после пладне „Радецки” плаваше към Козлодуйския бряг. Няколко матроси изпитваха дълбочината на водата. Щом се намери удобно място, параходът спря. Матросите поставиха една дъска, по която момчетата слизаха на сушата. Наблизо до брега се виждаше малка дъсчена постройка, която, виждаше се, служеше за помещение на пограничната стража. Тъкмо-що бяха слезли няколко души от нашите, посрещна ги един от пазачите и ги запита: „Кои сте вие?” — Няколко куршума се забиха в гърдите му и той онемя и се повали. Другите му 4-ма другари побягнаха. Аз и Петър Юрданов останахме в парахода, докато излезе и последният четник. Който слизаше на сушата, коленичеше и целуваше земята, „Радецки” се отдели от брега и заплава към Лом. Съпроводихме го с „Ура! Да живее Франц Йосиф! Да живее капитанът!” Когато всички се наредихме под знамето, Ботев държа пламенна реч. Той каза, че ние сме дошли да подкрепим въстаналите си братя против злия тиранин и сме готови да умрем за свободата на отечеството.

— Нека постоянствуваме в своето доброволно свещено предприятие! — Общ радостен вик се разнесе и огласи околността. „Ура! Да живее воеводата!” се повтори няколко пъти.

Из спомените на Д. Икономов

Галерия