Димитър Гимиджийски

Живот в дати

1893 г.

Роден на 27 септември.
1911 г.

Завършва Габровската гимназия.
1912 г.

Работи като учител в м. Калчевска, м. ноември наборен войник в Пловдив – 3-ти артилерийски полк.
1913 г.

М. юни прехвърлен в 9-ти пехотен полк. Преминава обучение за пехотинец. Заминава за фронта.
1916 г.

Изкарва школа за запасни офицери. Мобилизиран и заминава за Македония.
1917 г.

М. февруари изпратен в Прилеп да изкара 15-дневен артилерийски курс.
1919-1944 г.

Сътрудничи на списанията „Българан”, „Възраждане”, „Читалище”, „Златорог”, „Изкуство и критика”, „Светлоструй”, „Неделя”, „Гребец”. Превежда от руски език „Кавказки пленник”, „Бахчисарайски фонтан”, „Мцири”, „Демон”, „Война в тила на врага”. В Троян основава списание “Облак” (месечно издание на Театрално-просветната трупа), което редактира заедно с Ламар и Нено Шипковенски.
1924-1944 г.

Председател на Народообразователно дружество „Наука” – Троян. Участва в ръководството на Популярната банка – Троян.
1925 г.

Издава „Афоризми и парадокси”.
1926 г.

Избран за председател на Водния синдикат в Троян.
1927-1930 г.

Основава и редактира в. ”Хемус”. Публикуван е романът му „Жълтия албатрос”.
1934 г.

Избран за кмет на Троян. Участва в основаването на Съюза на писателите от провинцията със седалище В. Търново и избран в ръководството му. Излиза от печат драмата „Бойка”.
1936 г.

Публикува драмата „Мостът на мъртвия брод”.
1937 г.

Публикува драмата „Бунтовници”.
1949 г.

Написва „Поглед към три войни” (книгата е издадена посмъртно през 2003 г.). Изпратен е от комунистическата власт в трудововъзпитателен лагер. След това е осем месеца под домашен арест.
1966 г.

На 16 декември умира в Троян.

За него

Димитър Гимиджийски никога не напуска Троян, но това не го прави „местна величина”. Създава творбите си в Троян. Съчетава професията си на юрист с творчество и обществена дейност. Без да е зрител възпитава в своите съграждани културен поглед, естетически вкус, гражданско поведение.

Българите, освен в столицата, живеят и в други градове. А не са много тези градове, които имат своя Гимиджийски.

Другите за него

„…погледът се неволно спира на онзи, който 15 години с най-малко шум раздава себе и носи името на Троян, далеч из Българските земи. Стига едно представление на едно на „Бойка” или прочитане на романа „Жълтият албатрос”, за да се разбере, колко много губим ние всички от това, че автора се занимава въобще с черна професионална или обществена работа, че не е бил напълно свободен да ни даде всичко, за каквото е роден.”

Пенчо Икономов
в. “Хемус” 1938 г.

„Салонът бе пълен от духовния елит на София. Всички редактори на литературни списания, представителите на цялата преса, всички театрали… почти всички леви и десни писатели…

Като единствена връзка между публиката и автора, аз ти поднасям нейните аплодисменти и благодарност…

Желая някога Троян да се гордее с името на Димитър Гимиджийски, не само чрез биографиите на Власи Илиев и то само за местна троянска консумация…”

Из писмо на Иван Хаджийски до Димитър Гимиджийски
след премиерата на “Бойка” в София

От него

Самостоятелно публикувани трудове

Афоризми и парадокси, 1925.
Жълтият албатрос. Роман, 1931.
Бойка, 1934, 1937.
Мъртви брод. Драма, 1935.
Бунтовници. Пиеса, 1937.
Поглед към три войни, 2005.

Преводи на литературни произведения

М. Ю. Лермонтов – „Мцири”, „Беглец” и „Хаджи Абрак” – АД „Хемус”, София, 1921.
М. Ю. Лермонтов – Сихотворения – изд. „Аврора”, София, 1`926.
А. С. Пушкин – „Кавказки пленник” и „Бахчисарайски фонтан” – книгоиздателство „Хемус”, София.
Г. Линков – „Война в тила на врага”, изд. „Нар. култ.”, София, 1954.

Из "Поглед към три войни"

„Спомням си родния си град от онова време със своята дълга главна улица, започваща от санаториума под града и свършваща при фабриката на П. К. Балевски над града – повече от 2 километра – калдърмосана, с тесни, нееднакво широки и високи тротоари, по които не можеше да се минава от пейки, столове и препречените крака на насядали по тях жени и калпакчии. Паянтовите едноетажни и двуетажни къщички, подредени една до друга, с бели мазилки и сини черчевета на прозорците приветливо блестят, големи дървета – ябълки, орехи, сливи засенчват улицата и я правят по-живописна, на много места дори стоят като зелени козирки над дюкяните и декорират къщите. Когато пристига в града файтон и загърмоли по калдъръма, а звънците по сбруята на конете зазвънят предупредително, по прозорците се натрупват множество глави да видят кой пристига. Жените предат с хурки, насядали по пейките на тротоарите, калпакчиите изтупват с тънки пръчки калпаците пред дюкяните си, обущарите, скрити някъде вътре, чукат, наковалните на ковачите и бакърджиите огласят улицата. И този шум сякаш не нарушава тишината на града. Внезапно по улицата изтичва подплашено куче, зад него задрънчава тенекия по калдъръма, вързана за опашката му от някои зевзеци, екват викове, дюдюкания, смях и под свиркания, докато кучето изчезва в някоя странична улица и спокойствието на мирно работещия град се възстановява. По напречните тесни и криви улици рядко минава някой, децата са се запиляли към реката и по къра и техните викове и крясъци не се чуват.

Такъв изглеждаше делничният ден в нашия град. А в празник улицата е празна, дюкяните затворени. Оживление настъпа след разпус на църква и подир обяд, когато някъде отсреща през реката свирне музиката на хоро, дето се струпват почти всички младежи и девойки. Вечер, пред единствената бирария са насядали по масите чиновници със семействата си да пият бира и да поговорят с познати и приятели. Младежи се разхождат по главната улица, а късно, когато запустее и бирарията, някъде по Капинчо се чува песен. Градът заспива мирен сън, звездното небе го огрява и хората почиват без грижи и без страхове за бъдещето.
Безгрижие и чувство за сигурност характеризират онова време.”

Димитър Гимиджийски
из „Поглед към три войни”

Галерия