Иван Хаджийски
Живот в дати
За него
Другите за него
„Той никога не е бил кабинетен учен, затворен между четирите стени. Той никога не е бил само тълкувател, никога не е бил философствуващ доктринер. Всяка негова мисъл е преминала, както през собствената му глава, така и през собственото му сърце – тя е изстрадана мисъл… Ето защо Иван Хаджийски с целокупното си творчество надхвърля рамките на ученият тесен специалист – това е една самобитна личност, която се откроява със своето специфично обаяние през най-тревожните години от близката история на нашия народ.”
акад. Ефрем Каранфилов
„Делото на Хаджийски е своеобразен бунт на модерната личност срещу традиционния начин на живот и на мислене, но това е дълбоко цивилизован бунт, който не изхвърля на бунището традиционните ценности, а ги архивира в културната памет на нацията – при това позлатени от таланта му, намира им място в криптата на модерната нация, в музея на историята, в който ние в минута на смирение влизаме да се поклоним.”
Минчо Драганов
„Иван Хаджийски поиска да повдигне самочувствието на българина. Той търсеше оптимистичното в неговата история. Той направи да заблестят онези диаманти, които стояха затрупани в калта, в тинята и пръстта на времето. Диамантът никога не губи своите качества, където и да се намира. Важното е да го откриеш, да го излъскаш и покажеш на света.
Кой като Хаджийски показа българина в най-хубавата му светлина? Кой като него изследва душата на еснафа, на търговеца, на военния? …Като четеш Хаджийски виждаш, че той знае по-други неща, че той вижда българина откъм другата му, хубавата му страна. А тя е великолепна.
Хаджийски изпълни дълга си към своя край, към балканджиите…”
Димитър Михалчев
„Социалнопсихологическите изследвания на Иван Хаджийски бележат и до сега най-високото равнище на българската народо-психология… Неговата мисъл е откривателска, дълбоко евристична, остра, богато асоциативна. Тя като невидим, най-фино действуващ хирургически нож прави умела дисекция в социалния организъм, без да прекъсва артериите на живота. После само с един точен, блестящо изпълнен щрих на изложението, с една колоритна фраза, той разкрива дълбочината на явлението.
Иван Хаджийски е гордост на нашата национална наука.”
Кирил Василев
„За него казваха, че е най-талантливият български социолог. За малко повече от едно десетилетие беше написал и издал четири книги и към двадесет статии и студии. Работеше като адвокат. Пишеше като зрял и дълбок изследовател на народната душа. Към тази душа философът и юристът пристъпяше като влюбен поет. Неговите социологически и психологически трудове излизаха изпод перото му в чудната форма на литературни есета, изпълнени с бликаща жизнерадост, поезия и хумор. Те стояха на границата между литературата и науката или по-точно казано, бяха едновременно литература и наука.”
Нешо Давидов
„На Хаджийски принадлежат: заключението, че „общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас”; понятието „организувани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма)” готови да убиват „с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб”; диагноза на „прочутата масова болест у нас завистта… болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска”.
Българският преход показа до каква степен на България й тежи дребнособственическото минало, съхранено в манталитета и психологията, в мислите и илюзиите.
Юбилеят е само външен повод, за да се върнем и към творчеството, и към личността на Иван Хаджийски. Днес повече от всякога се нуждаем от „Оптимистична теория за нашия народ”.
Проф. Петър-Емил Митев
„…Искам да вярвам, че в лицето на Хаджийски Троян ще види един ден един от най-добрите си синове. Вече трети труд дава този челичен младеж в сп. ”Философски преглед” и привлича вниманието на сериозни кръгове с необикновената си наблюдателност, тънка анализа и сполучлив синтез. Статиите му “Бита и психологията на нашето еснафство”, „Нашите затвори” и „Оптимистична теория на нашия народ”, са написани с едно майсторство и находчивост, които подкупват. Изпълнени с ценен конкретен материал, често хумористичен, често лек и актуален, те не са философски студии, а битови философски – политически ревюта – един особен може би преходен жанр, но извънредно стегнати и съдържателни. Находчив търсач на битови фолклорни елементи из нашето минало и настояще, той има превъзходен подстъп в работата си и стига да остане верен на правдата, с него ще има да се гордеем…”
Пенчо Икономов
в. “Хемус” (Троян) – 1938 г.
От него
Самостоятелно издадени трудове
- Авторитет, достойнство и маска, 1933.
- Българско наказателно право. Особена част, 1935.
- Любов и брак, 1936.
- Бит и душевност на нашия народ, Т. 1–2, 1940; (2. изд. Т. 1. 1945).
- Психология на Априлското въстание, 1943.
- Съчинения. В 2 т., 1966, 1974.
- Гражданска смърт или безсмъртие, 1986.
- Иван Хаджийски. Неизвестно от него, неизвестно за него, (състав. и ред. М. Хаджийска), 1989.
- Бит и душевност на нашия народ, (ред. и авт. предг. М. Хаджийска), 1995.
- Оптимистична теория за нашия народ, (състав. и ред. М. Хаджийска), 1997.
- Избрани съчинения. В 3 т., (състав. и ред. М. Хаджийска), 2002–2003.
Цитати
„Бъдещият човек ще бъде най-пълната, най-богатата и без остатък проявила всичките си заложби, дарби и особености личност. Тези личности няма да се стремят към преднина и надмощие в борбата на един против други, а ще се съревновават в борбата с природата за общо добруване. И в това съревнование всеки ще разгръща своята личност, за да служи на себе си и на единното по интереси, идеали и нравственост общество.”
„Днес в големите градове ние най-много се пазим от съседите си: да не узнаят тайните ни; да не ни издадат; да не ни прескачат стобора за изневяра; да не ни заразят с някоя болест; децата им да не развалят нашите и пр. Ние нарочно страним от тях и често пъти не им знаем имената, камо ли историята.
Старата поговорка обаче казваше: „Къща без съседи на купувай, къща с лоши съседи не държи.” В Македония по искане на населението злите съседи се изселваха от турската власт. Когато днес си избираме апартамент или къща, ние най-малко се интересуваме от личността на съседите. Нас по-скоро ни интересува общия стил на квартала. Първата грижа обаче на стария купувач не само на къща и на селище, но и на нива бе да се осведоми за съседите, ако не ги познаваше. Това съображение обикновено бе решаващо.”
ИВАН ХАДЖИЙСКИ
„Бит и душевност на нашия народ”
С., „Лик издания”, 2002, с. 317
„В старите еснафски градове махалата живееше като нравствена единица. Нравственият мир много рядко бе нарушаван от кавга. Сговорът бе пълен и между съседите се упражняваше постоянна домакинска взаимопомощ. („Ела ми помогни на тлака.”) Оградите доскоро бяха пробити с малки вратички („комшулуци”), които никога не се затваряха и които правеха дворовете скачени съдове; през тях комшийките си оказваха всяка помощ: наглеждаха малки деца, болни, манджата на огъня; помагаха си при сватби и погребения, при варене на сапуна, което като важно събитие събираше около казана загрижените лица на всички жени, и пр. През тези вратички си услужваха с разни съдове, сечива: лопати, кирки, колички, казани, бърда, станове, каравани; правеха си заеми на брашно, хляб, чер пипер, захар и зехтин; събираха се на седенки и сладки приказки, на варени царевици и тикви, на пуканки и тънки пити; през тях си раздаваха нови плодове за опитване; през тях бягаха подгонените защото, минавайки през десетина дворове, излизаха на друга улица и т.н.”
ИВАН ХАДЖИЙСКИ
„Бит и душевност на нашия народ”
С., ЛИК Издания”, 2002, с. 342 – 343.
„Някогашната еснафска жена – това бе майка светица, предадена изцяло на семейството, съпруг и деца. Бледостта и бръчките на нейното лице бяха израз на майчинското й мъченичество.”
„Жената наред с мъжа не подгъваше крак. От тежката работа тя почиваше, вършейки лека работа: плетене и предене, което ставаше на махленска събиралка пред някоя сенчеста порта или в някой по-удобен двор.”
ИВАН ХАДЖИЙСКИ
„Бит и душевност но нашия народ”
С., „ЛИК Издания”, 2002, с. 367
.
Галерия
